Днес всички ние сме свидетели на активно разпространение на източните мистически идеи сред хора, напълно невежи в духовно отношение. Критиката на тези идеи е възможна само от някаква друга духовна позиция. В нашия случай това е позицията на православието. Затова е естествено предварително да се изучи какво казва Църквата за онези цели и средствата за постигането им, които ни предлагат източните и окултните системи. Тези системи, като цяло и в частност, ни призовават да проникнем (мислено или реално-сетивно) в невидимия свят, като ни обещават там да намерим ключ за нашето спасение. Именно за начините на това проникване ще поговорим тук.
Всеки православен християнин познава Символа на вярата, където е казано: “Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”. Още от тези думи е ясно, че освен видимия и известен на всички нас свят, съществува и някакъв невидим свят – т. е. такъв, който не можем да почувстваме нито със зрението, нито чрез слуха, нито с осезанието, нито с обонянието и вкуса си. Накратко – според определението този свят е недостъпен за нашето познание. Тая недостъпност би могла и да не ни вълнува, ако невидимият свят нямаше никакво отношение към нашата съдба. Но тъй като сме православни християни и вярваме в Бога, предоставяйки Му своето спасение от превратностите на това временно и тленно съществувание, както и нашия бъдещ вечен живот, ние уповаваме на невидимото, защото сам Бог е невидим непосредствено за нас. Освен това, от вероучението на нашата Църква ние знаем за съществуването на положителни и отрицателни въздействия от страна на този невидим свят, за наличието в него на ангелски и демонични същества, които се борят за душите ни. Всички тези обстоятелства не ни позволяват да оставаме равнодушни към факта, че невидим свят съществува, и нещо повече – правят като че ли разумен и обоснован нашия стремеж да опознаем този свят, за да се защитим от неговите пагубни влияния. Нима ние не се защитаваме така от вредните климатични и други влияния и във видимия свят, основавайки се на детайлното и задълбочено изучаване на закономерностите му? Та нали цялата наша човешка цивилизация и култура, така комфортно подредила нашето съществуване във видимия свят, се опира на науката – т. е. на специфични процедури на познание на видимия свят и на резултатите от тях. Логично е да се предположи, че по отношение на невидимия свят същите усилия биха могли да осигурят подобни положителни резултати.
И така, невъзможността да се усети другият, невидимият свят е основната пречка за познанието му и първа крачка към неговото изучаване ще бъде изясняването на въпроса защо този свят е невидим за нас?