Соколчето ветрушка, е единственият вид от европейските грабливи птици, който умее да прави въздушна стойка, т.е по време на летене може да застане на едно място. В този момент крилата й усилено и бързо се размахват, тялото, е леко наклонено, а опашката, е разперена. В тази поза ветрушката дебне от високо и ако зърне гризач или друго дребно животно, тя веднага се спуска към земята. Често се случва да не успее в нападението си. Тогава отново се издига над полето или ливадата, за да започне по същия начин да дебне. Често се случва да не успее в нападението си. Тогава отново се издига над полето или ливадата, за да започне по същия начин да дебне.
Ветрушката може лесно да се познае от неколкостотин метра, тъй като много прилича на хеликоптер, спрял в неподвижно в простора. Ветрушката не притежава нито бързината, нито мощността на едрия си братовчед сокол скитник. Тя, е една от най-обикновените грабливи птици, които се срещат в Европа. Среща в най-различни местообитания, но избягва високите гори наситени с гъсти дървета. Може да се види по обработвани земи, ливади, целини, степи, планински пасища. Най-изненадващото, е, че може да се появи и в центъра на града. Донякъде това, е обяснимо, защото тази дребна граблива птица има нужда не само от ловни терени, но и от места за гнездене. В селищата ветрушката намира удобни, необитавани места в камбанарии, кули и други високи сгради.
Соколчетата ветрушки кацат по кули и камбанарии, и отправят пискливи крясъци към шумящия град. Ей сега ще полетят към околностите на града, но там са ги изпреварили вече полските им събратя. В града, ветрушката най-често лови домашно врабче и скорци. Останалата част от храната й са млади птици, които мътят близо до земята, гущери и едри насекоми. През суровите и тежки зими огладнялата ветрушка напада и по-големи жертви. Улавяни са били зелени кълвачи, хвойнови дроздове и други.