Бял равнец, еневичка, сечена трева — Achillea millefolium L. Сем. Сложноцветни — Compositae

Разпространение. Белият равнец се среща край пъти­щата, в нивите, горите и поляните до 1500 м н. в., навсякъде из България.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, окос­мено стъбло, високо до 70 см, и пълзящи коренови издънки. Листата са последователни, двойно- и тройноперести, ланцетовидни. Цве­товете са бели, събрани в кошнички, а те — в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Периферните цветчета в кошничките са жен­ски, бели, езичести, с 3— 5 зъбчета, а вътрешните — двуполови. бледожълтеникави, тръбести, с 5 тичинки. Плодът е продълговат, без хвърчилка. Цялото растение издава характерна приятна миризма и е покрито с власинки.

Използуваема част. Цветовете и стръковете на расте­нието. Цветовете се берат през време на цъфтежа, през юни—ав­густ, като се режат късо, без стъблената част, и се сушат на сянка. или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е с бял или слабо жълте­никав цвят, с приятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в торби или бали. Стръковете се берат също през време на цъфтежа, юни—август, като се отрязват с нож или ножица на 20 см от върха. Сушат се по същия начин. Изсушената билка е със зелени листа, с ароматична миризма и нагарчащ вкус. Допу­стима влажност 13%. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и про­ветриви помещения. Изнасяна билка.

Химичен състав. Листата и цветовете съдържат етерично масло (което се състои от проазулен, а-пинен, р-пинен, 1-борнеол, туйон, цинеол, кариофилен и др.), горчиви вещества (ахилеин, ахилетин), естери на изовалериановата и мравчената киселина, витамин К и др.

Лечебно действие и приложение. Притежава свойството да възбужда апетита и да засилва стомашната секре­ция. Засилва още съсирваемостта на кръвта, с което действува кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи, хемороиди, стомашни и чревни заболявания с намалено сокоотделяне, понижен апетит. Усилва съкращенията на маточната мускулатура.

В българската народна медицина белият равнец се прилага още при жълтеница, кръвотечение от носа, маточни кръвотечения, ма­лария, болести на черния дроб, неволно напикаване, главоболие, виене на свят, недостатъчна менструация, бяло течение, възпале­ние на бъбреците и пикочния мехур, детски глисти, сърцебиене и др. Бял равнец, счукан и накиснат в маслиново масло 1:10, се прилага при рани и изгаряния; отвара от него се използува за промивки при възпалени очи, за жабурене при кръвотечение от венците, във вид на лапи при рани и отоци. Добавя се в храната на добитъка при кръвопикане и запек.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от белия равнец се заливат с 500 г вряла вода да киснат 1 час. Пие се по една ви­нена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В нашата народна медицина се употребява и жълтият равнеп (Achillea clypeolata Sm.). Цветът има същото устройство, само че е жълто обагрен. Употребява се при същите болести.