Бял оман, оман — Inula helenium L. Сем. Сложноцветни — Compositae

Разпространение. Белият оман вирее по влажните и сен­чести места, край потоците, реките и горите из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо до 2 м, с разклонено на върха стъбло, покрито с къси власинки. Коре­нището е месесто, силно разклонено, при пререз с радиално лъчист строеж. Листата са два вида — долните са с дръжки, едри, назъбена я продълговати, с мрежеста нерватура, отдолу със сиви косми. Горните са по-дребни, закръглени и обхващат стъблото. Цветовете са жълти, събрани в едри съцветия кошнички, като в средата са тръ бести, а в периферията — езичести с жълт цвят. Плодовете сш призматични, 4—5-рьбести, снабдени с хвърчилка. Цъфти през дали—август.

Използуваема част. Коренището с корените, които се берат  рано напролет, през март, или късно през есента октомври—ноември. Избират се младите месести коренища, като старите вдървесинели се отстраняват. След като се измият, те се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените коренища отвън са сивокафяви, а отвътре — белезникави с кафяви точки. Миризмата им е приятна, а вкусът — възгорчив. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени или книжни торби. Запазват се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от сесквитерпенови лактони: алантолактон, който има противоми-микробно и противоглистно действие, изоалантолактон, дихидро-алантолактон и др.), инулин, псевдоинулин, инуленин и малки коли­чества алкалоиди, хеленин, мравчена и бензоена киселина, слуз, горчила и др. Стръковете съдържат до 3% етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Корените на белия оман имат противокашлично и успокояващо лигавиците действие. Билката потиска функцията на бронхиалните жлези. Прилага се при кашлица от различен произход (бронхити, настинки, грип, туберкулоза), при стомашни заболявания (гастрит, язва), при заболяване на женските полови органи (при болезнена и лип­сваща менструация), като помощно средство при чернодробни и жлъчни страдания, хемороиди, кожни заболявания (сърбеж, кра­ста) и др.

Българската народна медицина препоръчва белия оман още при главоболие, бяло течение, възпаление на простатата, задух, трудно уриниране, за укрепване на матката и предпазване от преждевременно раждане, епилепсия и др. Външно се използува за гаргара при зъбобол гърлобол и др. Прах от счукани корени в смес с маслиново масло или свинска мас в отношение 1:10 се при­лага при копривна треска и краста. Във ветеринарната медицина оманът се използува като добавка към храната на добитъка за уве­личаване млечността на животните. Прилага се още в пивовар­ната, парфюмерийната и сладкарската промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица нарязани корени се сипват в 500 г вода и се варят 10 мин. След изстиване отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В българската народна медицина се употребява т. нар. оманово вяно за усилване и апетит. Накисват се 100 г корени в 1 л червено вино, като се разклащат често. След 8 дни виното се прецежда в се пие по една кафена чашка преди ядене (за деца по 1 супена лъжица).