Разпространение. Белият имел се среща по-често в Източна България и горите на Стара планина, Средна гора, Родопите и Странджа.
Описание. Малко, полупаразитно вечнозелено храстче с почти сферична коронка, което се прикрепва посредством корено-подобни образувания към клоните на иглолистни, овощни и други дървета. Стъблото е голо, силно разклонено, високо до 50 см. Във възлите на клонките, които са членести, са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са тясно ланцетни, кожести, срещуположни. Растението е двудомно, като цветовете са жълтозелени, събрани от 3 до 5 заедно. Мъжките имат 3—4-листно венче и 3—4 тичинки, а женските са с четирилистна чашка, 4 венчелистчета и J близалце. Плодовете са топчести, отначало зелени, а впоследствие бели или зеленикавожълти с черни семена, обвити в лепкава маса. Цъфти през март—април.
Използуваема част. Клонките заедно с листата, и то на имела, който паразитира по иглолистните дървета. Събират се, като се режат на разстояние 25 см от върха през периода от септември до март. След почистването се сушат на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушеният имел е със зеленожълтеникав цвят, без миризма и със слабо тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в конопени или книжни торби и бали. Запазва се в сенчесто, сухо и. проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Вискотоксин, висцин, холиноподобно вещество, норвискалбин, вискалбин, тара.мин, инозит, урсон, мазнини, витамин С, провитамин А, сарингинин, смолисти и дъбилни вещества и др.
Лечебно действие и п р и л о жени е. Белият имел притежава свойствата да понижава чувствително кръвното налягане, да преодолява спастични състояния (главно в детската възраст) и да действува кръвоспиращо. Намира твърде широко приложение за лекуване на повишено кръвно налягане, атеросклероза, при болести на нервната система (помощно средство при някои форми на епилепсия — имел, бран от бреза, — детски спастични състояния, главоболие, невралгии); за лекуване на маточни кръвоизливи, продължителна и болезнена менструация, кръвотечение от носа.
Българската народна медицина препоръчва имела още при неволно треперене, болести на далака, за забременяване (заедно с плодовете), за увеличаване на млякото у кърмачките и др. Плодовете на имела се употребяват при виене на свят, магарешка кашлица, отоци и тумори.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стръкове се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Плодчетата се вземат по 1—2 след ядене с вода. Поради отровността си не е препоръчително имелът да се взема дълго време!