Разпространение. Бударицата се среща по нивите, ливадите и каменливите места из цялата страна.
Описание. Едногодишно тревисто растение с четириръбе-сто, окосмено стъбло, високо до 50 см. Коренът е брадат. Листата са срещуположни, яйцевидни, в горната част на стъблата ланцетни, окосмени и назъбени. Цветовете са червеникави или бели, с пет-зъба тръбеста чашка, петлистно венче и 4 тичинки. Средната устна яма две жълти петна с червен ореол. Плодът е сух, с 4 овални орехчета. Медоносно растение.
Използуваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, от юли до септември. Сушат се на сянка или в сушилня до 40С. Изсушената билка има зелено оцветени листа и стъбло и бели или розови цветове; тя е без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. До 10% силициева киселина, до 5% дъбилни вещества, сапонини, горчиво вещество, смола, мазнини, етерично масло, восък и др.
Лечебно действие и приложение. Бударицата действува отхранващо и затягащо. Употребява се при кашлица, бронхит, бронхиален задух и др.
Българската народна медицина я препоръчва още при болести на далака, белодробна туберкулоза, злокачествена анемия и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се слагат в 500 г вода да врят 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.