Разпространение. Бреят се среща из храсталаците и горите главно в южната част на България до 1300 м н. в.
Описание. Многогодишно тревисто растение с влачещо се стъбло, дълго до 3 м. Коренът е голям и грудковиден. Листата са сърцевидни с дълги дръжки и с дъговидно жилкуване, отгоре тъмно-, отдолу — светлозелени. Цветовете са еднополови двудомни, събрани в съцветие грозд. Околоцветниците на мъжките цветове са жълтеникави, сраснати звънчевидно в долната си част, а в горната разперени, с 6 тичинки. Околоцветникът на женските е подобен на мъжките, само че венчелистчетата са сраснати само в основата. Чашката’е шестлистна с шестлистно венче. Плодникът се състои от 3 сраснати плодчета и тригнезден яйчник. Плодовете са сочни, яркочервени, събрани в кичурче по 5—6, с червенокафяви сферични семена.
Използуваема част. Коренът, който се бере рано напролет (април) и през есента (септември—октомври). Суши се на сянка или в сушилня до 60°С. Изсушената билка е светло- или тъмнокафява отвън и жълтеникава отвътре. Допустима влажност 12%. Опакова се в книжни или конопени торби. Запазва се на сухо и проветриво място.
Химичен състав. Неизследвани вещества, калциев окса-лат, гликозиди, сапонини, скорбяла.
Лечебно действие и приложение. Има външно, дразнещо кожата действие, при което се получава подобрение в кръвоснабдяването на наложеното място. Ето защо се употребява главно при ставни и други болки от различен произход (ревматизъм, ишиас, плеврит, простуда и др.).
Българската народна медицина препоръчва брея още при хемороиди, туберкулоза, за разслабване и др. По-рано бреят се е употребявал за багрене в червено на вълнени платове и тъкани.
Начин на употреба. 1 супена лъжица от корените се варят в 500 г вода 10 мин. Пие се по 1 ракиена чашка преди ядене. За външна употреба настъргани пресни корени 200 г се киснат в 1 л маслиново масло (зехтин) 20 дни или в 500 г силна, ракия и 500 г маслиново масло (за мазане). За същата цел може да се използуват листата и плодовете на брея.