Разпространение. Босилекът се култивира в цялата страна, главно в южните части на България. Отечеството на босилека е тропическа Азия.
Описание. Едногодишно тревисто растение с къс корен и голо четириръбесто, разклонено стъбло, достигащо на височина до 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови, с петлистно венче и 4 тичинки; разположени са в пазвите на листата по върховете на стъблото. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафявочерни орехчета. Цялото растение има приятна характерна миризма. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част на растението, която се бере през време на цъфтежа, юли—август. Растението се реже до 20 см от върха, като се оставя известна част, от която по-карват нови стъбла. То дава няколко реколти годишно. Изрязаните части се сушат на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушената билка има яснозелен цвят, характерна приятна миризма и слабо парлив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Етерично масло (състои се от евгенол, метилхавикол, линалоол, цинеол, пинен, оцимен и др.), горчиво вещество, следи от сапонини, танини и др.
Лечебно действие и приложение. Действува про-тивоспастично, оттук и болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо.