Борисовата градина е един от трите резервата на територията на София. Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение. Най-значителното събитие през годините след Освобождението на България в областта на градинската дейност се счита създаването на сегашната Княз-Борисова градина. През 1882 г. столичния кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. През пролетта на 1882 г. той изработва първия план на градината и организира разсадник. През 1884 г. Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог. През 1885 г. Пепиниерата, както са я наричали тогава вече е оформена като градина, а през 1886 г. е имала площ от 30 хектара с четири основни алеи. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той преустройва парка въз основа на изработения от него втори план, доразвиващ идеята на Д. Неф. От 1934 г. за управител на службата „Градини и паркове“ в София е назначен българският специалист – градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Княз-Борисовата градина е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на австро-германския парков барок. Яснотата на нейната композиция, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал я правят образец и паметник на българското градинско и парково изкуство, обявен през 1986 г. На територията на парка се намират мемориални бюст-паметници на видни български исторически личности, които също имат статут на паметници на културата.