Болката – понякога трябва да сме й благодарни

Всеки от нас по различен начин понася болката – затова и специалистите я наричат субективна. Някои стоически търпят интензивните болки, а друг не може да понесе дори най-незначителната.

Чувството за болка е познато на всеки човек. Въпреки постиженията на медицината хората както преди страдат от болки в главата, ставите и т.н. и често не знаят към какъв специалист да се обърнат. Тези пациенти лекарите наричат “медицински сираци”. Днес съществува дори цяла отделна наука за болката – алгология. 

Трябва ли да се търпи болката? Ако да, до каква степен? Как да се борим с нея?

Какво се случва в организма, когато започва да ни боли

Болката включва в тялото цяла верига защитни реакции и го подготвя за някакво действие – мускулите се напрягат, следователно по-висока е и способността “да се поеме удара”. Увеличава се количеството на левкоцитите (белите кръвни телца) в кръвта – в случай, че сме заплашени от инфекция. Болката пробужда към живот големи компесаторни механизми, “спящи” във всеки от нас.

Задачата на лекарите е трудна, защото те трябва да премахнат самата болка, да облекчат страданията на пациента, като същевременно запазят защитните реакции, които ни помагат да се борим със самото заболяване. 

Друг сложен проблем е взаимната връзка между болката и депресията. На лекарите е добре известно, че хората с депресия могат да усещат болка, за която няма обективни причини – тя е предизвикана само от психичните отклонения. Но не всички пациенти знаят, че болката може да бъде един от симптомите на депресията. 

Важно е да се установи източникът на болката

В неврологичната практика има особена група синдроми за болка, свързани с уврежданията в нервната система. Съществува голяма група заболявания, при които причината за болката е увреждане на гръбначния стълб, ставите, меките тъкани на гърба. А повече от 20% от възрастните и децата страдат отглавоболие.

Най-важното е да се разбере причината за болката. Много често се появява болка в гърба и хората бързо я определят като “радикулит”. Но в действителност радикулитът рядко е причина за болка. Какво може още да ни боли? Костите на гръбначния стълб, ставите, мускулите, подкожната целулоза и дори кожата.

Трябва ли да търпим болката

Болката е вид “трагически” симптом. От една страна ние трябва да сме благодарни на природата, че болката съществува. Тя е за организма като сигнал за тревога. Ако човек никога не усеща болка, то той има сериозно увреждане на нервната система. 

Ясно е, че болката е необходима. За съжаление обаче например инфарктът на миокарда протича без болка. Същото се наблюдава и при някои други състояния.

Но ако болката е твърде силна и продължителна, тя “преустройва” структурата на нервната система и започва “да живее собствен, отделен живот”. Такава болка не трябва да се търпи. Тя е агресивен и разрушаващ фактор, с който трябва незабавно да започнем да се борим. 

Кога болката става враг на човека

Това зависи дали тя е остра или хронична. Хроничната болка възниква, когато няма пряк външен фактор, а страданията стават все по-мъчителни. Това е съвсем друга болка – тя има други механизми на въздействие на организма и се лекува по друг начин.

Хората се борят с болката често без да се установили нейния източник и причина. Рекламните послания понякога “натрапват” различни болкоуспокояващи средства, които може би няма да свършат работа в удин конкретен случай. 

Разбира се, че болката трябва да се лекува, но по различен начин. Ако тя е остра, в никакъв случай не трябва да се “премахва”. Например силно действащият препарат може да премахне болката в стомаха, но тя може да е сигнал за изостряне на язвата или друго състояние, което изисква спешна лекарска намеса. 
Ако болката е хронична, много зависи от индивидуалната поносимост.

Понякога човек предпочита да търпи болка, защото не обича да приема лекарства. Често хората не търсят лекарска помощ при наличието на болка. Главоболието може например бързо да изчезне. Но има случаи например, когато злокачествените образувания се определят на последния етап, когато вече има парализа или психически нарушения. Затова именно главното е да се изясни причината за болката.

Според статистиката от главоболиепериодичнто страдат около 60% от хората. 84% от тях не търсят лекарска помощ, а предпочитат са се лекуват самостоятелно. Това обаче може да се окаже предпоставка проблемът да се задълбочи, да се появи т.н. болка–“бреме”, която вече е привикнала към обезболяващите препарати