Болести според Петър Дънов

UntitledНай-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, ни­какво страдание не съществува. Благата на живо­та идват чрез страданието. Ако можеше без стра­дания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. Велик е онзи, който носи съзнателно страданието. Ние със своето неразбиране си причиняваме страданията. Най-малката нечиста мисъл е в сила да наруши хармонията на твоя жи­вот. Най-малкото нечисто чувство и желание на­рушава чистотата на твоя живот.
Когато научим дълбокия смисъл на страдание­то, ще разберем, че това е процес, който изработ­ва нашия характер.
Страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на чо­века. Като страда известно време, човек посте­пенно отстъпва и започва да мисли, да влиза в положението на бедните, на страдащите. Без страдания жестокостта, грубостта на човека не могат да се смекчат.
Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.
В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда- расте.
Оправянето на света е работа на Бога. Работа­та на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя.
Когато Бог иска да застави хората да го позна­ят, дава им страдания.
Какво е предназначението на болестите? Ко­гато някое живо същество злоупотребява със си­лите, които са му дадени, природата му изпраща болест, с която го ограничава. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване сво­бодата на човека или на живите същества изоб­що. Неразположението, ограничаването не са ни­що друго, освен болезнени състояния.
Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благо­то, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благо­то се крие от тях. Колкото повече роптаят, толко­ва повече болести ги нападат.
Болестите правят човека нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в се­бе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, са гру­би, жестоки натури. Аз не говоря за нервно бол­ните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не об­лагородяват човека. Напротив, те го ожесточават.
Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна, тя остава да живее в не­го. Ако не намери храна, заминава си. Следова­телно махни всички условия, които хранят болес­тите, и ще бъдеш свободен от тях.
Всяко неразположение внася утайки, излишъ­ци, инертна материя в организма, които трябва да се асимилират по някакъв начин, за да не заболя­ва човек. Ето защо природата е допуснала болес­тите като метод за лекуване. Болестта не е нака­зание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърля всичко нечисто от себе си.
Често провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо не­щастие.
Ако искаш да оздравееш, трябва да дойдеш до дъното на всички страдания. Страданието е метод за пречистване. Ще минеш през огъня, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. И без страдания можеш да се очистиш, но ако си по на­чало абсолютно чист. Щом си нечист, ще стра­даш.
След всяка болест, след всяко страдание, чо­век придобива известна опитност, която го повди­га. Колкото по-тежка е била болестта, толкова по-силен е станал той.
Инфлуенциата е почистване за Коледа, трес­ката е почистване за Великден. Те са две пречис­твания.
Болестите имат възпитателно значение за чо­века. Те каляват организма и продължават живо­та му. Забелязано е, че хора, които през детство­то си са боледували, са калили организма си, нап­равили са го по-издръжлив към болести, към страдания.
Чрез болестите вие изплащате задължения. Щом турите в себе си желанието да служите на Бога, той плаща заради вас и вие така оздравява­те.
Човек, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, отколкото онзи, който не е боледувал.
В злото има повече сила, а в доброто има по­вече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си съз­дадете една болест, която е неизлечима. Ако се изключат болестите от живота на хората, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат чрез болестите. Болестите смекчават хората. Набрала се е много излишна енергия в човека и тя по някакъв начин трябва да се регулира.
Казваме, че Бог живее у нас, но имаме ревма­тизъм. И ревматизмът остава. Казваме, че Бог живее у нас, но имаме тумор. Господ не може да живее в едно тяло, където има язва или друга болест. Когато тялото стане абсо­лютно чисто и свободно от всички болести, може да влезе Духът и да живее там. При сегашните условия, щом ти е размътен умът, щом те болят кра­ката, ръцете, главата, Господ е далеч от теб.
Какво представлява болестта? Неорганизира­на материя, неорганизирана сила, неорганизира­на мисъл.
Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене. Той трябва да яде по-малко и да избира храната си. Болестта му е дадена имен­но за възпитаване на стомаха. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечено на огъня. На другия ден вместо ябълка, дайте му една печена круша. При­чината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физичес­ка. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство – последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.
Излезе ли ви някой цирей, ще знаете, че злото излиза чрез него. Всяка лоша мисъл, лошо чувст­во или постъпка се проявяват във вид на ревмати­зъм, на цирей или друга болест.
Чрез хремата и кашлицата човек чисти дробо­вете си и цялата дихателна система от вътрешни утайки.
Огненицата подлага всички нечистотии на из­гаряне. Щом заболее един от органите на човека, целият организъм страда. Равновесие има само тогава, когато всички органи са здрави и задово­лени.
Болестите и работоспособността на човека зависят от трептенията на неговия мозък.
Здравето се възстановява чрез човешката ми­съл, а се поддържа чрез човешките чувства.
Болестите в света идват периодично. При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увели­чават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще на­малеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разре­шава всички въпроси.