По време на царуването на Давид и Соломон Израил стана силен между народите и получи много възможности да влияе мощно в полза на истината и правдата. Името на Йехова бе възвеличавано и почитано и това даваше надежда, че целта, за която израилтяните бяха заселени в обещаната земя, може да се изпълни. Бяха разрушени стени и стремящите се към истината хора от езически страни не бяха връщани незадоволени. Имаше новоповярвали и Божията църква на земята се увеличаваше и благоденстваше.
Соломон бе помазан и провъзгласен за цар в последните години от живота на баща си Давид, отказал се от престола в негова полза. Отначало животът му бе многообещаващ и Божията цел бе той да става все по-силен, все по-славен и все повече да отразява Божия характер. Вдъхновявайки Неговия народ, Соломон трябваше да му помогне да изпълни святото си задължение на пазител на Божествената истина.
Давид знаеше, че Божията възвишена цел за Израил можеше да бъде изпълнена само ако управници и народ се стремят с неотслабващо усърдие да постигнат поставеното пред тях духовно равнище. Знаеше, че за да може синът му Соломон да спази задължението, с което Бог го бе почел, не трябваше да бъде само воин, държавник и цар, а силен, добър човек, проповедник на правда и пример за преданост.
С нежност и искреност Давид умоляваше Соломон да бъде мъжествен и благороден, да показва милост и любеща доброта към своите поданици. При всичките си взаимоотношения със земните народи да почита и прославя Божието име, както и да изявява красотата на светостта. Множеството трудни и забележителни преживявания, през които бе преминал в живота си, го бяха научили колко голяма е стойността на благородството и добродетелността и го бяха подтикнали да заяви пред Соломон на смъртното си легло: “Оня, който владее над човеци, нека бъде праведен, нека бъде един, който владее със страх от Бога; и ще бъде като утринната виделина, когато изгрява слънцето в безоблачна зора, като зеле, що никне из земята от сиянието, което блясва след дъжд”.
О, каква възможност имаше Соломон! Ако следваше вдъхновените от Бога наставления на своя баща, царуването му би било с правда, подобно на описаното в 72-ия псалм: “Боже, дай Твоето правосъдие на царя и правдата Си на царския син, за да съди Твоите люде с правда и угнетените Ти с правосъдие. Планините ще донесат мир на людете и хълмовете мир с правда. Той ще съди справедливо угнетените между людете, ще избави чадата на немотните и ще смаже насилника. Ще Ти се боят, догде трае слънцето и догде съществува луната, из родове в родове. Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, като ситен дъжд, който оросява земята. В неговите дни ще цъфти праведният и мир ще изобилва, докато трае луната. Той ще владее от море до море и от Ефрат до краищата на земята. Пред него ще коленичат жителите на пустинята и неприятелите му ще лижат пръстта. Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци. Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове. Да! ще му се поклонят всичките царе, всичките народи ще му слугуват. Защото той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения, и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му. И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато. Винаги ще се възнася молитва за него и цял ден ще го благославят. Изобилие от жито ще има на земята до върховете на планините. Плодът му ще се люлее като ливанската планина и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева. Името му ще пребъдва до века; името му ще се продължава, докато трае слънцето. И ще се благославят в него човеците. Всичките народи ще го облажават. Благословен да е Господ Бог Израилев, който Един прави чудеса, и благословено да бъде славното Негово име до века. И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин”.
В младостта си Соломон прие Давидовия избор за свой и дълги години ходеше в правда, а животът му се отличаваше със стриктно послушание на Божиите заповеди. В началото на царуването си отиде с приближените си в Гаваон, където все още се намираше скинията, построена в пустинята. Там заедно с избраните от него съветници, “хилядниците и стотниците”, “съдиите” и “всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините домове”, принесоха жертви на Бога и се посветиха на служба за Господа. Тъй като донякъде знаеше колко големи са свързаните с царското управление задължения, Соломон осъзна, че ако искат да изпълняват отговорностите си както трябва, хората, които носят тежък товар, трябва да търсят ръководството на Източника на всяка мъдрост. Ето защо той насърчи съветниците си да се свържат искрено с него и да се уверят дали са приети от Бога.
Повече от всяко земно благо царят желаеше мъдрост и разум, за да осъществи възложеното му от Бога дело. Копнееше за бистър ум, за разумно сърце, за нежност на духа. През онази нощ Господ се яви на Соломон в сън и каза: “Искай какво да ти дам”. В отговора си младият и неопитен цар изрази чувството си на безпомощност и желанието за помощ. “Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе. И Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам. И слугата Ти е всред Твоите люде, които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ. И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо. И Бог му каза: Понеже си поискал това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал. Ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни. И ако ходиш в Моите пътища и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти”.
Бог обеща, че както е бил с Давид, така ще бъде и със Соломон. Ако царят ходеше пред Господа в правда, ако правеше това, което Той му нареди, тронът му би се укрепил и царуването му би било средство за издигането на Израил като “мъдри и разумни люде”4, светлина за заобикалящите ги народи.
Думите на Соломон в молитвата пред Бога до древния олтар на Гавеон, разкриват неговото смирение и силното му желание да отдаде почит на Бога. Той осъзна, че без Божествена помощ би бил безпомощен като малко дете и не би могъл да изпълни възложените му отговорности. Знаеше, че не притежава проницателност и осъзнаването на тази голяма нужда го подтикна да потърси Бога, за да получи разум. В сърцето му нямаше егоистичен стремеж за познание, което да го издигне над другите. Искаше да изпълнява вярно задълженията си и избра дара, който в царуването щеше да му помогне да прослави Бога. Соломон никога не е бил по-богат, мъдър и велик, както, когато призна: “А аз съм малко момче, не зная как да се обхождам”.
Онези, които днес заемат издигнати постове, трябва да се стремят да научат урока, даден чрез молитвата на Соломон. Колкото по-висока е длъжността на човек, толкова по-голяма е отговорността му, по-силно е влиянието, което упражнява, по-голяма е зависимостта му от Бога. Винаги би трябвало да помни, че заедно с призива за служене идва и призивът за благоразумни действия пред ближните. Трябва да стои пред Бога като ученик. Службата не придава святост на характера. Човек става истински велик, като почита Бога и спазва Неговите заповеди.
Бог, на Когото служим, не гледа на лице. Той, Който даде на Соломон дух на проницателност, желае да дари същото благословение на Своите чада в наше време. “Но ако някому от вас не достига мъдрост – заявява Божието слово, – нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.” Когато тежко обремененият човек копнее за мъдрост повече, отколкото за богатство, сила или слава, няма да остане разочарован. Той ще научи от великия Учител не само какво да прави, но и как да го прави, че да получи Божието одобрение.
Докато не се отклонява от своето посвещение, надареният от Бога човек с разум и способности няма да се стреми към висок пост, нито ще се стреми да управлява и да поставя под контрол. Хората носят отговорности по необходимост, но вместо да се бори за господство, истинският ръководител ще се моли за разумно сърце, за да може да съди между добро и зло.
Пътят на поставените за водители хора не е никак лесен. Те трябва да виждат във всяка трудност напомняне за молитва. Никога не бива да пропускат да се съветват с великия Източник на всяка мъдрост. Укрепени и просветени от Твореца, те ще могат да отстояват твърдо срещу нечестивите влияния и да правят разлика между правда и грях, между добро и зло. Ще одобряват одобреното от Бога и искрено ще се стремят да предотвратяват въвеждането на погрешни принципи в Неговото дело.
Соломон получи от Бога мъдростта, за която копнееше повече, отколкото за богатства, почести или дълголетие. Молбата му за мъдрост, разумно сърце и нежен дух бе удовлетворена. “И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор като крайморския пясък. Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост, защото беше по-мъдър от всичките човеци… и името му се прочу между всичките околни народи.”6
“И целият Израил… бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.” Хората обикнаха Соломон така, както бяха обикнали Давид, и започнаха да му се подчиняват във всичко. “Соломон… се закрепи на царството си и Господ, неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи.”
В продължение на много години животът на Соломон се отличаваше с посветеност на Бога, праведност, непоклатими принципи и стриктно послушание на Божиите заповеди. Той ръководеше всяко важно начинание и мъдро се справяше с деловите работи в царството. Неговото богатство и мъдрост, величествените строежи и обществените сгради, които издигна през първите години от управлението си, енергичността, благочестието, справедливостта и великодушието, разкриващи се в думи и дела, спечелиха доверието на неговите поданици и възхищението и почитта на управниците от много страни.
Името на Йехова бе почитано през първите години от Соломоновото царуване. Мъдростта и праведността на царя свидетелстваха на народите за превъзходните качества на Бога, Комуто той служеше. За известно време Израил бе светлина за света, която разкриваше величието на Йехова. Истинската слава на началните години от царуването на Соломон не идваше от неговата ненадмината мъдрост, несметни богатства, голяма сила и слава, а от уважението, което спечели за името на израилевия Бог благодарение на мъдрото използване на небесните дарове.
Годините минаваха, славата на Соломон се увеличаваше и той се стремеше да прославя Бога, като увеличава своята умствена и духовна сила и продължава да дарява и други с получените благословенията. Повече от всички останали разбираше, че сила, мъдрост и разум притежаваше поради благосклонността на Йехова и че тези дарове му бяха дадени, за да предаде на света познание за Царя на царете.
Соломон се интересуваше много от естествени науки, но изследванията му не се ограничаваха само до един дял от знанието. В резултат на старателно изучаване на всички сътворени неща – одушевени и неодушевени, той получи ясно разбиране за Твореца. В природните сили, в минералите, в животинския свят и във всяко дърво, храст и цвете Соломон виждаше откровение на Божията мъдрост. В старанието да учи все повече и повече познанието му за Бога и любовта му към Него се увеличаваха непрестанно.
Дадената му свише мъдрост изрази в песни на възхвала и в много притчи. “Той изрече три хиляди поговорки, а песните му бяха хиляда и пет на брой. Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената. Говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите.”
В Соломоновите притчи са изложени принципите на святия живот и висшите стремления; принципи, които са родени от небето и водят до благочестие; принципи, които би трябвало да ръководят всяка постъпка в живота. Точно широкото разпространяване на тези принципи и признаването на Бога като Един, на Когото принадлежат всяка слава и почит, направиха началото на Соломоновото царуване време на морално извисяване, както и на материално благоденствие.
“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост – писа Соломон, – и човека, който е придобил разум. Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, и печалбата от нея – по-скъпа от чисто злато. Тя е по-скъпа от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея. Дългоденствие е в десницата й, а в левицата й – богатство и слава. Пътищата й са пътища приятни и всичките й пътеки мир. Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат, и блажени са ония, които я държат.”
“Главното е мъдрост. Затова придобивай мъдрост и при всичко, що си придобил, придобивай разум.” “Началото на мъдростта е страх от Господа.” “Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, лош път и опаки уста.”
О, да се беше вслушал Соломон в тези чудни слова на мъдрост през по-късните години от царуването! О, ако беше послушал Този, Който бе заявил: “Устните на мъдрите разсяват знание”, и Който бе учил земните владетели да въздават прослава на Царя на царете вместо на земните величия, никога не би присвоил с “опърничави уста” и с “гордост и високооумие” славата, дължима единствено на Бога!