Разпространение. Фасулът се култивира у нас повсеместно. Отечеството му е Южна Америка.
Описание. Едногодишно тревисто растение със слабо развит корен. Листата му са триделни, заострени, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна срасната чашка, петлистно венче в 5 тичинки. Плодът е дълга, увиснала чушка с бели бъбрековидни семена в нея. Медоносно растение.
Използуваема част. Сухите бобови чушки без семената, брани при пълното им узряване — през юли—септември Събраните бобови чушки се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабо жълт цвят, без миризма и със сладникаво-лигав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Сухите чушки на боба съдържат ив-сулиноподобното вещество аргирин, аспарагин, тригонелин, ти-розин, лизин, левцин, холин, аминокиселини (триптофан), до 40% хемицелулоза, белтъчни вещества, силициева киселина, танин, витамин С и др.
Лечебно действие и приложение. Бобовитечушкм имат свойството да понижават количеството на захарта в кръвта. Освен това те действуват пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарната болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища (със задръжка на урината); при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания — възпаление на обвивката на сърцето (перикардити) и сърдечна недостатъчност, придружени с отоци, повишено кръвно налягане в началния стадий
В българската народна медицина се употребява печено бобено семе, счукано на прах, за посипване при различни екземи.
Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобови чушки се слагат в 500 г вода да врят 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
За същите болести се употребяват и чушките на другите видове боб. засявани у нас.