Разпространение. Блатният тъжник расте около планинските извори и поточета, по ливадите и тресавищата из всички наши планини.
Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище, разклонено в горната си част стъбло, достигащо на височина до 1,5 м. Листата са перести, листчетата — назъбени и заострени, с междинни по-дребни листчета между тях. Често те са сиво окосмени отдолу, като най-горното листче е от три- до пет-делно. Цветовете са бели, слабо розови или жълтеникави, събрани по върховете на стъблото в сенниковидни съцветия с приятна миризма. Чашката е петлистна. с петлисгно венче и многобройни ти-чинки. Плодът е сборен, с многобройни дребни семена — орехчета. Медоносно растение.
И з п о л з у в а е м а част. Надземната част и коренището с корените. Надземната част се бере в началото на цъфтежа — през юни и юли. Суши се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е със зелени листа и стъбло, с бледожълтеникав цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Коренищата се берат през есента — септември и октомври, — след узряването на плодовете, когато надземната част на растението започне да увяхва. След измиването им те се сушат бързо на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените коренища са с тъмнокафяв цвят, без миризма и с горчив вкус. Допустимата влажност и за тях е 12%.
И коренищата, както и надземната част се опаковат в бали и се запазват в сухо, сенчесто и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. Стръковете и коренищата съдържат гликозидите монотропитозид, спиреин и гаултерин, които при хидролиза отделят метилов салицилат, етерично масло, танини, естери на салициловата киселина, фосфор, витамин С, провитамин А, желязо, сяра и др.
Лечебно действие и приложение. Стръковете и коренищата действуват пикочогонно, противовъзпалително, заничащо. Прилага се при ставните форми на ревматизъм, при задръжка на течности в организма, възпаление на пикочните пътища, диария.
В българската народна медицина се употребява още при болки в стомаха и червата, повръщане, трудно уриниране, жълтеница, кожни обриви, костна туберкулоза, възпаление на жлезите, гуша, задух, рак и др. Външно се прилага за промивки при бяло течение, ухапано от насекоми и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от стръковете се заливат с 500 г гореща вода и се оставят да киснат 1 час. Течността се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От корените също се вземат 2 супени лъжици за 500 г вода, но се варят 10 мин. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се употребява и орехчето (Spirea filipendula L.), което расте по сухите места. Цветовете му са бледорозови, събрани в щитовидни съцветия, стъблото е високо 60 см. Характерно е, че коренищата на орехчето имат грудки по коренчетата. Употребяват се при същите болести, а освен това при жлези у малки деца, при скрофули, както и за бани при ревматизъм.