Бизнес в Интернет

Хартиените договори не са идеалната документна форма в глобалното село. Лично аз ги смятам за най-трудната и неудобна форми за бизнес. Договор не може да бъде електронно подписан. Разбира се, това технически е възможно, но няма законов начин, по който подписа да бъде разпознат и признат в случай на възникване на проблем.

Тъй Като Интернет е с международен характер, бизнеса няма национални граници. Примерно, при онлайн офертите, web магазина може да бъде посетен от всяка страна и всеки може да закупи предлаганите стоки. Ако всичко върви нормално, никой не би следвало да се интересува от законовите мерки и ограничения, но какво да се прави, когато нещо се обърка? Ако разгледаме простия пример на web търговец, ще открием няколко възмогни проблеми в отношенията между търговеца и купувача.

Правни конфликти В Интернет

В сценария на онлайн е-търговия често възникват конфликти поради следните причини:

  • Купувачът плаща, но търговеца не доставя стоката;
  • Купувачът плаща, но търговеца доставя погрешна стока, по-малко количество или стоката е развалена;
    • Купувачът плаща, но парите не достигат до търговеца;
    • Търговецът доставя стоката, но купувача отказва да плати;
    • Търговецът доставя стоката, но купувача изобщо не я е поръчвал.

Това са най-често срещаните конфликти между продавач и купувач. За разрешаването им се намесват законите в защита на едната или другата страна. Проблемът е, че Интернет е нещо много по-различно от кварталния магазин -продавача и купувача могат да са от различни държави, а web сървъра да е в трета държава.

Едно от най-важните неща за съда е да се определени къде е извършена бизнес транзакцията. В зависимост от това, се определя законите на коя държава да бъдат приложени. В повечето случаи, страната където се намира web сървъра не се взима под внимание. Често дори не е съвсем ясно къде точно се намира сървъра. Доменни от рода на .сот и други различни могат да бъдат закупени от всеки. Няма законови ограничения за това кой, къде, какъв домейн да използва. Това, което се взима под внимание е къде физически се намира търговеца.

В повечето държави за отварянето на хазартни заведения се изисква специално разрешение. Същото се отнася и за онлайн заведенията, така че много от тях са преместили бизнеса си в държави, където хазарта е разрешен. Повечето държави В Карибския регион имат превъзходни връзки към Интернет и тук се намират голяма част от онлайн казината. Все пак, не е достатъчно просто да се постави web сървър някъде в дадената държава. Примерно, за да могат американските компании да предлагат този вид забавление, те трябва да отворят свой клон. Същото се отнася и за компаниите в други държави. В повечето европейски страни казината се облагат с високи данъци, достигащи до 90%. Това е причината казината да добиват виртуален характер