Направените от мен и Хитко Вачев открития през юни 2009 г. се оказаха само увертюра към големите находки в търновския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Още горните пластове от ХVI-ХVIII в. показаха, че обителта е била едно от най-престижните места за погребения в старата столица. А през юли предстоеше да навлезем в некропола от времето на държавния разцвет от ХIII-ХIV в.
Скъпоценната игла
Току-що бяхме заложили нови сондажи от изток, когато операторът на металния детектор Герман попадна на уникална находка. От земята излезе напълно запазен дамски накит, датиращ от края на ХII началото на ХIII в. Масивна сребърна 4-сантиметрова игла, която някога търновска болярка е носела на кърпата си. Иглата завършва с позлатено изображение на птица, върху чиято глава е монтиран масивен бисер.
Нямаше съмнение, че става дума за произведение на приложното изкуство, изпълнено в най-добрите бижутерски ателиета на Константинопол. А една находка на археолога Константин Тотев от аристократичния некропол край търновската църква „Св. 40 мъченици“ ни показва как е бил носен накитът. Преди години той попадна на гроб на видна аристократка от ХIV в., чиято глава бе покрита с ефирна кърпа, закрепена в косата с няколко красиви сребърни игли.
Френският кралски пръстен
Към средата на месеца вече бяхме буквално затрупани от накити, намирани в гробове край двете манастирски църкви „Св. Иван Рилски“ и „Св. св. Петър и Павел“. Непременно трябва да се отбележат двата дамски златни пръстена и един сребърен с надпис монограм, в който се разчита името Симеон. Забележителни са красивият женски колан, съставен от декорирани бронзови елементи и няколкото сребърни позлатени обеци.
На 16 юли обаче открихме нещо наистина изключително. Отново източно от църквата „Св.св. Петър и Павел“ на дълбочина почти 2 м разчистихме скелета на едър мъж. Някога той също бил облечен в разкошни дрехи, от които се бяха съхранили нищожни късчета. На ръката му обаче още стоеше масивен сребърен пръстен, тежък близо 30 грама, различен от досега откритите с рядката техника на украса. Това е т.нар. клетъчен емайл, когато в метала се издълбават прецизно орнаментите, а после се запълват с разноцветен емайл. На накита се виждат различни растителни и геометрични елементи, сред които са вплетени разцъфнали лилии. Тези красиви цветя ни насочиха към смел извод. Не е тайна, че белите лилии са основен символ в герба на френските крале от рода Валоа. Бижутерската техника също насочва към прочутите емайльорски ателиета в Южна Франция. След Четвъртия кръстоносен поход в началото на ХIII в. връзките на България със Западна Европа се оживяват. Досега от Велико Търново и околностите са известни няколко изящни паметника, дело на тези работилници. А по-късно в столицата се обособява цял квартал, където работят западни занаятчии.
Гробът на Търновската принцеса
На 26 юли попаднахме на най-трогателната находка от Археологическата кампания 2009. В близост до мъжа с френския пръстен бе положена млада жена на около 18 години, погребана с особени почести. Постепенно под шпаклите и четките на археолозите се очерта целият блясък на облеклото на девойката. Тя е била положена в гроба с разкошни дрехи, обшити отвсякъде със златна сърма. На главата си е носела красива кърпа, също извезана със злато. Тя е била прикрепена към косата с няколко много фини сребърни и позлатени игли. Отстрани на главата бяха открити две изящни обеци от чисто злато.
Но най-красивото бижу безспорно бе златният пръстен на ръката. Той тежи само 4 грама и е изработен от висококаратен метал. По елегантен начин в горната част е монтиран шлифован аметист с неправилна форма и силна виолетова наситеност. С такъв накит и днес би се гордял всеки съвременен златар.
Находките от гроба го датират във втората половина на ХIV в. Без съмнение момичето е било с много висок, може би царски произход. Разглеждайки детайлите от облеклото, пред очите ни изникват стенописните изображения на благородни дами от епохата като Десислава от Боянската църква и Доя от Земенския манастир.
Най-големият златен пръстен
За 28 юли бяхме насрочили заключителната пресконференция, с която приключваха разкопки в Асеновата махала. Работниците почистваха обекта, а от запад на църквата „Св. Иван Рилски“ довършваха няколкото останали погребения. Внезапно някой от тях извика възторжено и ние се затичахме натам. Пред изумените ни погледи се появи огромен златен пръстен с гема от червеникав карнеол, който бе на ръката на последния от разкритите покойници.
Оказа се, че накитът тежи почти 25 грама, а пробата доближава 24 карата. Гемата е антична от II-III в. и върху нея е изрязано великолепно изображение на бога на войната Марс в пълно бойно въоръжение. Практиката върху средновековни накити да се монтират антични геми и камеи е често срещана в цяла Европа.
Така разкопките в манастира „Св.св. Петър и Павел“ ни държаха в напрежение до последния час. А предстоят още много изненади, защото тепърва навлизаме в обширния двор около главната църква.