2009-а донесе на героя от „Рицар без броня“ приз от фестивала „Златен ритон“ и внук
Когато Олег Ковачев става звезда, е само на 9 години. През 1965 г. няма по-популярно дете от него. Днес Ваньо от „Рицар без броня“ е вече на 54 години. Не стана секссимвол на българското кино, въпреки че до казармата играе в 6 игрални филма. Има обаче зад гърба си 25 ленти, на които е оператор, автор е на други 10. Тази година взе на фестивала „Златен ритон“ наградата за режисура за документалния филм „245,5“ – уникален разказ за драмата в живота на олимпийския шампион по вдигане на тежести Валентин Христов. Момчето, което изгря светкавично, унизи даже непобедимия руски богатир Василий Алексеев, и пак така светкавично изгоря след нелеп допинг скандал.
Сред най-значимите му режисьорски филми са „Балада за Гунди“, „Миг бяла светлина“, „Фонтанки“, „Душата“, „Бисери“, „Общежитие“.
Режисьор е на „Голямата синя магия“ – за 80-годишнината на футболния клуб „Левски“, а също и на „Парола: Жив класик“ – за Класическата гимназия.
За 54 години живот Олег Ковачев е водил много битки. Има много следи от рани. Но няма нито един белег по коленете.
1965-а е забележителна за Олег Ковачев. Снима се в „Рицар без броня“, в края на годината е любимият му миг, свързан с Гунди – двата гола на „Сан Сиро“ за знаменитата победа над Белгия, която ни класира за световното. Случайно или не, същата година е роден и най-добрият му приятел – журналистът, кинокритик и болен левскар като него Борето Колев.
През лятото на 65-а кинаджии обикалят по софийските училища, за да търсят типажи на малки калпазани за сценария на Валери Петров. Режисьор вече е ясно, че ще бъде Любомир Шарланджиев, а в главните роли са Апостол Карамитев и Мария Русалиева. За да бъде съвсем звезден екипът, към тях се присъединява и операторът Атанас Тасев. Екипът вижда малкия Олег в двора на 49-о училище – на „Оборище“ и „Джовани Горини“, да размахва дървена тояга-сабя. Кинаджииите се сбутват и споглеждат – това е Ваньо, когото търсят.
Много пъти по-късно Олег ще разказва този факт, но тези, които му вярват, са по-малко от другите. Поради простата причина, че е син на големия български режисьор и оператор Христо Ковачев
Филмът го изстрелва директно на звездния небосклон. В малка тогава България той е най-известното дете, какво да говорим за квартала и училището. Спират го на всяка крачка, всеки иска да е приятел с него. Странно или не, днес Олег твърди, че тогава не се е усещал обгърнат от завист. „Не, не усещах завист. Може би малко повече симпатия от нормалното – казва днес Олег. – Само някои майки на съученици. Една веднъж ми каза: „Ти какво си мислиш, ако на Бойко баща му беше режисьор, щяха да вземат него!“
До казармата Олег Ковачев играе в цели 6 игрални филма и твърдо решава да кандидатства актьорско майсторство във ВИТИЗ. Преди това, пролетта на 1973-а, се случва нещо интересно. В парка „Заимов“ Олег среща един човек, когото не е виждал от 1966-а – Апостол Карамитев! Той живее наблизо, върви с особения си забързан ход, с огромни крачки. Олег буквално бяга след него. Успява да го настигне и го тупа по рамото. Апостол се обръща стреснат. Вглежда се и го познава.“О-о-о! Ти ли си!“ Заговарят се и става ясно, че Олег ще кандидатства във ВИТИЗ. Апостол отваря някакво тефтерче, разгръща листовете, гледа и казва: „На 3 август сутринта да си на служебния вход на Народния театър. Подготви си всички материали за изпита.“ Олег е толкова впечатлен от срещата, че тича до вкъщи да запише датата и часа, докато не я е забравил от вълнение. На 3 август е при Апостол и му показва какво ще готви за изпита, Апостол ги разглежда и казва: „Пълни глупости! С тези текстове във ВИТИЗ няма да влезеш.“ „После ми каза нещо, което ме шашна: „Сега вземам клас аз, ти влизаш в казармата. След две години не се знае кой ще води клас. А в казармата всичко се случва. Я крак, я ръка може да се откъсне. Едноръки актьори няма. „И друго ми каза жестоко – така като те гледам, ти Дон Жуан няма да изиграеш. Можеш да изиграеш комсомолски секретар…“
На изпита кандидат-студентът Олег Ковачев е скъсан още на втория тур. Председател на комисията е… Апостол Карамитев. Въпреки това Олег продължава да боготвори Апостол Карамитев. Смята, че е бил точен и откровен, че му е помогнал да слезе на земята и да си даде точна преценка за възможностите. И след казармата кандидатства пак във ВИТИЗ, но вече операторско майсторство. И веднага го приемат.
След шамара във ВИТИЗ Олег получава още един. Обещават му, че ще бъде в спортната рота на „Левски“ – служба мечта. Само до клетвата трябвало да бъде в Елхово. И той хваща влака към една спирка от така наречения „Триъгълник на смъртта“ – Грудово, Елхово и Звездец. „Не знам какъв беше тоя влак, но пътувахме 18 часа! Бях толкова притеснен и объркан, беше толкова ужасно, че във влака пропуших и пропих бира – нещо, което не бях правил през живота си.“ Спира на една от поредните гари и си купува две кутии „Арда“ без филтър. До Елхово ги изпушва. В поделението пристигат по тъмно, пристъпват плахо през портала, оглеждат се и… изненада! Отнейде гръмва мощно една песен, която месеци наред ще ужасява всички новобранци – „Сбогом, Мария!“ на Емил Димитров. Старо куче се погрижило за посрещането.
Уж за малко, уж за 40 дни, но редник Ковачев прекарва в Елхово цели две години. Там „Рицар без броня“ хем му помага, хем му пречи. Някои от старите го гонят –
ей, актьорче, бегом до лавката за цигари!
Без да му дадат пари, разбира се. Един млад сержант пък, докато другите се потят на плаца, вика редовно редник Ковачев при себе си и му нарежда: „Я ми разказвай сега как са артистките по филмите…“
Редник Ковачев помни и хубави, и лоши неща от Елхово. Най-страшното се случва на 9 ноември 1973 година. По обяд е дневален, мете плаца, става 12 часа и по високоговорителя започват новините. Първата е: „Днес след тежко и мъчително боледуване почина народният артист Апостол Карамитев…“ Олег изпуска метлата. Връща се назад в годините. Спомня си първата сцена, която двамата трябва да снимат. Един декор в Киноцентъра – ергенската стая на Вуйчо Георги. Трябва да си лягат, но Олег се срамува – как ще се съблече по бели гащи пред толкова хора! Отказва категорично. Никой от екипа не може да го убеди. Идва Апостол, прегръща го и започва да му обяснява като на голям човек какво нещо е актьорството и какви са неговите закони. „Уникален подход! Това е единственият начин да накараш едно дете да се почувства голям, значим човек. Този урок го прилагам и до днес. Правя вече две години детско предаване в БНТ и се отнасям към децата като с възрастни. Те ми вярват и нещата се получават.“
Още докато следва във ВИТИЗ, Олег Ковачев започва да се занимава с това, което е призванието му – да снима филми, а не да играе в тях. И ако в детските си години не е усещал завист, на младини му се случва. „Стана нещо странно.