Антропогенни туристически ресурси на Мароко

Танджер / на арабски Танджа / – град в Северно Мароко на брега на Гибралтарския пролив . Градът е административен и промишлено-търговски център на провинция Танджер , с голямо пристанище на Атлантическия океан . В града има много свободни икономически зони , които привличат много капитали и туристи .

Градът е основан през 1200г.пр.н.е. от финикийците , които преминават през Гибралтарския пролив и създават две свои колонии на брега на Атлантическия океан / другата колония е днешния град Кадис в Испания , намиращ се на противоположния европейски бряг /. От І в.пр.н.е. градът е в пределите на Римската империя . По-късно се владее от вандали и византийци , а в началото на ХІІ в. градът е завладян от арабите . В периода ІХ – ХІV в. Танджер е един от главните икономически и културни центрове на Северно Мароко . През ХV – ХVІІ в. последователно е бил владение на португалци , испанци и англичани . През 1684г. отново е присъединен към Мароко , като се превръща в лятна резиденция на султана . През 1912г. Танджер , заедно с прилежащата му територия е превърнат в зона със специален режим / неутрална демилитализирана зона /, която формално е под властта на султана , но се управлява от Франция , Великобритания и Испания . През 1956г. зоната е ликвидирана с присъединяването на града към Мароко .

Интерес за туристите представляват архитектурните паметници от стария град / медината /. Това са крепостните стени от втората половина на ХVІІ в. , голямата джамия / 1684г. /, пазарът и дворецът-крепост Дар-ал-Махзен / 1732г. /, който сега е музей . На юг и югоизток от стария град е разположен новият град . Той се отличава с модерните си административни , търговски и жилищни сгради , хотели , ресторанти , кина и музеи . Градът има и хубави плажове .