Административното право, като самостоятелен правен отрасъл, се характеризира със свой предмет и метод на правно регулиране. Предметът на административното право е свързан с регулирането на обществените отношения, които възникват, изменят се и се прекратяват, при разгръщане на държавното управление в страната, което най-общо може да се определи като подзаконова юридиковластническа дейност по общо ръководство, организация и контрол във всички сфери на обществения живот.
Административното право като отрасъл на българското право регулира спадащите в сферата на държавното управление обществени отношения с помощта на специфичен метод на властвуването. Този властнически метод като юридическо средство за регулиране се обуславя от самия характер на обществените отношения, спрямо които се прилага. Особеното за тези отношения е, че те разкриват юридическо неравенство на страните, които участват в тях – администрацията /административния орган/, която осъществява държавновластнически правомощия като участник в такива отношения, се намира в господстващо положение спрямо останалите участници, които поради това са му подчинени. Властическият характер на метода тук се проявява, независимо от това какво е съдържанието на конкретното управленско отношение, дали например по него за гражданите се създават само права или изгоди, или пък се възлагат само задължения. Типичният за административното право метод на влест и подчинение, означава, че и правните промени, свързани с неговото прилагане, се предизвикват едностранно, по волята на компетентния орган на държавно управление, без оглед на това дали лицата и организациите, до които се отнася, желаят тяхното настъпване или не.
Административното право като отрасъл на правото е организиран правен механизъм, изграден като самостоятелна система, подчинена на определени принципи и цели.
Нормите на административното правсгспоред това какво се регулира и как се регулира, се далят на материалноправни и процесуалноправни. Материалноправните норми уреждат системата и структурата на органите на държавно управление, тяхното правно положение и компетенции, а също правното положение, правата и задълженията на останалите субекти на административното право, каквито са гражданите и техните организации. Процесуалноправните норми на свой ред регулират динамиката по осъществяване на материалноправните норми в областта на държавно управление. Те са свързани с въпроса как, при какви процедури се реализират породените в нейната сфера правни отношения.
Нормите на административното право /материално и процесуално/ се делят на норми на неговата Обща и Специална част в зависимост от това, дали се отнасят до всички власти на държавно управление или пък само до някои негови отделни отрасли и подотрасли,
Административното право е основен отрасъл в единната система на правото и в това отношение разкрива общи черти с останалите правни отрасли. Заедно с това обаче административното право се различава по редица особености от тях.
Административното право е в най-тясна връзка с конституционното право, което утвърждава основните принципи на държавния апарат, неговата структура, особеното положение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и взаимоотношенията между тях, урежда основните права и задължения на гражданите и техните организации и обезпечава средствата за тяхното осъществяване и защита. В облестта на държавното управление нормите на административното право са всъщност едно доразвитие, детайлизиране на основните принципи и правила, очертани от конституционното право.
Административното право по определени материи е в твърде голяма близост с наказателното право и наказателнопроцесуалното право и по-специално по въпросите, свързани с уредбата на административнонаказателната отговорност, носена за извършени административни нарушения, както и за реда, по който се налагат различни административни наказания.
Гражданското право се различава от административното право главно по метода на правно регулиране, а до голяма степен и по своя предмет. Участниците в регулираните от него отношения са равнопоставени помежду си – нито един от тях не се намира в господстващо положения спрямо другия.
От административното право са обособени и правните отрасли – финансово, данъчно, митническо право.