Разпространение. Расте из цялата страна в храсталаците, горите и но високите полета.
Описание. Многогодишен бодлив храст или малко дърво, високо до 5 м. Листата отгоре са лъскави и по-тъмнозелени; отдолу те са светлозелени, влакнести, разсечени на 3 до 7 дяла и назъбени. Младите клонки са голи или с редки власинки. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия с петделна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е червен, месест, с едно или две семена. Медоносно растение.
Използуваема част. Цветовете и плодовете на глога. Цветовете се берат преди пълния им цъфтеж, през април—юни, със или без прицветните листа. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушената билка е с бяла или кремава окраска на цвета, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.
Плодовете се берат, като узреят, през септември, без да се вземат презрелите. Сушат се на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените плодове са с виненочервен цвят, характерна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в чували. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво място.
Химичен състав. Плодовете съдържат урсолова, олеи-нова, хлорогенова и кафеена киселина, хиперозид, дъбилни вещества, сорбит, холин, ацетилхолин, мазнини, р-ситостерин, глогова киселина, захари, червено багрило, провитамин А, витамин С, емулзин, липаза, сапонини и др. В листата са намерени плодови киселини, кверцетин, рамнозид-витексин, витексин и др., в цветовете — кафеена и хлорогенова киселина, хиперозид, кверцетин, ацетилхолин, холин, триметиламин, оксиакантин, изобутиламин, етерично масло, горчиво вещество и др.
Лечебно действие и приложение. Билката разширява кръвоносните съдове (особено на сърцето и мозъка), регулира сърдечната дейност, действува нервоуспокоително и пикочогонно. Прилага се при сърдечно-съдови заболявания (повишено кръвно налягане, сърдечна слабост, сърдечни неврози, атеросклероза, сърдечни аритмии), безсъние и др.
Българската народна медицина препоръчва глога още при безсъние, задух и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от цвета се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. От плода се взема 1 супена лъжица за същото количество вода и ври 10 мин. Пие се по съшия начин.
В нашата народна медицина се употребява още черният глог (Crataegus melanocarpa М. В.), който е разпространен по-рядко и се прилага при същите болести. Смесен с корени от пелин й божур,, се дава при болестта черна жълтеница