От най-старите китайски писмени документи става ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечебно средство още през 2700 година пр. н. е. Будистките монаси култивират чайното растение в манастирските градини и разпространяват чайната култура в Китай, Тибет, Индия и Япония. По време на ранната династия Хан (202 г. пр. н.е. — 1 г. от. н.е.) чайните растения вече се отглеждат в Сечуан и извън манастирите. Едва през шести век обаче чаят става истинска народна напитка, достъпна за всички слоеве от населението в Китай и Тибет. Чаят е не само важна съставна част на будистките дзенцеремонии, но и е високоценен като лекарство. През 12 век от Китай в Япония са пренесени големи количества чайни растения, които се развиват толкова добре, че ботаниците отделят особен вид Camelia japonica. И днес в Япония се произвежда изключително зелен чай.
През 14 век по Пътя на коприната в Европа пристигат първите вести за екзотичната напитка. Португалците, които притежават най-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари чай в Лисабон. С холандски кораби чаят отива във Франция и Холандия.
През 1618 година китайският посланик в Москва подарява на руския цар Алексей няколко сандъчета с чай. Дворът харесва непознатото питие и с това се слага началото на оживена търговия между Русия и Китай. Историческите документи свидетелстват за 200-300 камили, които през летните месеци постоянно били на път като чайни кервани между Китай и Москва. Руският народ оценява високо чая като топла, освежаваща напитка през студената зима. Самоварът, създаден по тибетски образец, скоро става част от всяко руско домакинство.
През 1650 година известният губернатор на Нова Холандия в Америка, Питър Стювезант, изпраща чай на холандските заселници в Ню Амстердам, който по-късно получава името Ню Йорк. Макар че е обложен с високи данъци, чаят се разпространява бързо и в другите колонии.
Първите пратки с чай пристигат в Англия едва през 1652-1654 година. Чаят е рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци. Когато Англия се намесва в търговията с чай, напитката става любима и на средните класи и страната преживява истински „чаен бум“. Към средата на 19 век англичаните започват да садят чай в колониите си Индия и Цейлон (Шри Ланка). Преди това най-големите износители на чай са Китай и Япония, които търгуват със зелен чай, т. е. с изсушените, но неферментирали листа на чайното растение. Черният чай с „новите“ си аромати се налага едва в началото на 20 век. В английските чайни плантации производството на черен чай все повече се усъвършенства. Тази нова английска чайна култура се разпространява бързо в Европа.