Разпространение. Расте по влажните места, покрай реките, из храсталаците навсякъде в България.
Описание. Многогодишно тревисто увивно растение с грапаво и кухо стъбло, дълго до 8 м, снабдено с кукички, с които се захваща за околните предмети. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, длановидно назъбени, като долните са цели петделни, а горните — триделни и заострени. Цветовете са жълтозелени, двудомни. Женските образуват класовидни съцветия, наподобяващи шишарка, и са разположени в пазвите на листата; мъжките цветове са събрани в съцветие метлица и имат 5 обвивни листчета и 5 тичинки. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти през юли—август.
Използуваема част. Женските съцветия — шишарките, — брани/докато са още затворени, през август. Покривните пюспи на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със светложълт цвят. Тези жлези се отделят при претриване през сито (това представлява лупулинът, който има характерна миризма и горчив вкус). Шишарките се сушат на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушената билка има зеленикавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.
Опакова се в бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Химичен състав. Лупулинът съдържа мазнини, жълто багрило, смолисти вещества, восък, валерианова киселина и етерично масло, състоящо се от сесквитерпеновия алкохол лупаре-нол, сесквитерпена хумулен, кетона лупарон, алифатния терпен мирцен, феноловия етер лупарол, хидролизиращ се на изовалериа-нова киселина, на която се дължи миризмата на билката при стареене.
От смолистите вещества са изолирани хумулон и лупулон, които при разпадане отделят вал ери;-нова киселина, алифатните терпенови алкохоли гераниол и линалоол. Жлезите съдържат още холин, танини, алкалоида хумулин, жълто багрило, триметиламин, витамин С и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува нервоуспокоително, болкоуспокоително, пикочогонно. Прилага се при нервна възбудимост и стомашни болки.
В българската народна медицина шишарките на хмела се употребяват при болезнено уриниране, болезнена менструация, главоболие, безсъние, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката, възпаление на пикочния мехур, пикочния канал и простатната жлеза, половоуспокоително. Настойка 1:10 (8 дни) в червено вино се дава при жълтеница.
Външно се препоръчва при отоци и язви; в смес със свинска мас— при кожен рак. Във ветеринарната медицина хмелът се дава на добитъка при воднянка.
Прилага се още в хлебопроизводството и пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.