1.Както метода на Сократ, така и методата на Платон е диалектически. Думата диалектика има обикновено:
а/значение на изкуство да се разкрива истината чрез сблъскване на противоположни схващания при спор между две или повече лица;
б/днешното значение на думата диалектика, каквато тя има при марксизма е: диалектически метод за познание на природата, който разглежда явленията в природата като вечно движещи се и изменящи се, а развитието на природата, като резултат от единство и борба на противоречията, като резултат от взаимно действие между противоположните сили в природата;
в/при Платон думата „диалектика” има съвсем специално значение: метод при който постепенно възхождане през противоречивото многообразно и изменчиво битие да се стига до истинско неизменно битие, в теоретико-познавателен план. Затова и Платон я нарича често „диалектическо пътуване” на ума, чрез което се отива до истината. Докато за Сократ диалектиката беше разкриване на съществените и несъществените белези, за да се дойде до сигурни трайни и определени в своите белези понятия. За Платон диалектиката не само установява трайни понятия за цялото многообразие от неща, но търси и основите, центъра, от който произлиза и към който се свежда това многообразие.
Пътят, който извършва диалектиката на Платон, има три момента:
а/възхождането от частното и конкретното чрез вида и рода към все по-общи родови понятия и същности-пътят на абстракцията / „sonoronta”/ българин, балканец, европеец, човек, животно, организъм;
б/спускане от общото и родовото към частното, видовото, конкретното, което се получава чрез логическо деление и детерминация на понятията;
У Платон този процес се нарича „sonagogi”.
в/проверка на всяко дадено определение при най-различни случаи на приложение, за да се провери неговата пригодност трайност.
2.Учението на Платон за познанието се излага главно в „Теетет”. Най-напред Платон взема твърдението на Протагор, че познанието е равнозначно с усещането. Както знаем, това убеждение за тъждественост между усещането и познанието бе довело Протагор до пълен скептицизъм, защото той вижда относителността и изменчивостта на усещанията, затова Платон опровергава това твърдение като казва, че човекът има способност да се издига над субективността и изменчивостта на усещанията и да достига действително знание.
Усещане и разбиране /познание/ не са едно и също нещо. Една реч на чужд език можем да възприемем, без да я разберем. Човекът има способността да задържа в съзнанието си усещанията и да ги съпоставя и сравнява. А това значи, че той не е напълно подчинен и зависим от усещанията: Който се доверява само на усещанията, той за нещата има само мнение /„doza”/, и вярване или убеждение /„pistis”/. Предположение имаме, когато е налице сетивна илюзия, халюцинация, отражение в огледало и в гладка водна повърхност и пр. Убеждение и вярване имаме, когато реално и правилно /нормално/ възприемаме нещата, но и тук имаме относителност и изменчивост.
Изменчивостта на сетивното познание според Платон се дължи не само на изменчивостта и преходността на самите възприемани сетивни материални предмети.
Освен сетивното веществено битие, според Платон съществува и един надсетивен, надматериален духовен свят, който не може да се възприема сетивно, но до който може да се достига и да се мисли-той е ума. Познанието за този свят е истинско, взаимно познание, него Платон нарича „epistimi”, разбиране, знание, познание. Първият вид имаме при познанието с разсъдъка, както е в геометрията, алгебрата или в логиката. Вторият вид е едно непосредствено, цялостно, общо схващане за нещо. То е равно на това, което днес наричаме интуиция, непосредствена вътрешна убеденост, съзерцаване, надразумна вяра. Според Платон това е най-висшето истинско познание, защото е познание на истинското, вечно, неизменно, духовно битие.