Учението на Платон не е изложено систематично по предмети. Всички негови съчинения поставят най-различни проблеми и много често твърденията в едно съчинение по даден проблем не се съгласуват с твърденията в другите съчинения по този въпрос. Въпреки това, учението му е цялостно, завършено и всеобхватно: обхваща проблемите за Бога, за външния свят и за вътрешния духовния свят на човека.
Философията на Платон съчетава в органическо цяло ученията на мнозина от предшествалите го философи. Най-непосредствено и пълно се чувства влиянието на Хераклит, Парменид, Сократ и Питагор, а донякъде и на Анаксагор и Демокрит.
Учението на Хераклит за постоянната изменчивост, се възприема от Платон наполовина. Той вижда, че конкретните външни предмети, както и конкретните душевни преживявания са преходни, постоянно изменчиви, течащи.
Наред с това, обаче в света има едно битие, неизменно, непреходно, пребъдващо в покой. Само в сравнение с него ние забелязваме преходността на първото. Учението за това битие Платон е заел от Парменид. Между него обаче и Парменид има тази разлика, че докато Парменид приема, че истинското неизменно битие е едно, непрекъснато и неделимо, Платон под влиянието на Демокритовия атомизъм приема, че истинското битие е множествено. Също така от Парменид, Платон се различава по това, че приема съществуванието и на второто-изменчивото, преходното битие, което няма пълната реалност на истинското, но не е и съвсем нищо, но е несъществуващо.
От Сократ, Платон заема своя диалектически философски метод и поставя етичните проблеми на първо място между философите.
Истинското благотворно влияние изпитва Платон от учението на Анаксагор за разумността и целесъобразността в света. И за него, както ще видим, светът е едно хармонично, целесъобразно наредено съобщаващо отделен смисъл, цел.
Най-сетне от питагорейците Платон заема някои от своите религиозни и особено политически възгледи, а донякъде и натурфилософски постановки.