1.Щом идеите и материята са напълно противоположни, тогава се поставя въпросът, как са могли те да се съчетаят, как могат едно на друго да си влияят?
На този въпрос Платон отговаря /в диалога „Тимей“/ със своето учение за световната душа, което е едновременно и учение за Бога.
Според Платон дуализмът между идеите и материята не е абсолютен. Той се преодолява от едно трето начало, трета същност или субстанция, която е именно световната душа, стояща над противоположността между духа /идеите/ и материята: от една страна тя
е безтелесна, равна винаги на себе си /неизменна/ и вечна, а от друга страна се разпростира в света, се явява се под форма на временност и пространственост, движи и оживотворява всичко.
Учението за световната душа е свързано с учението за Бога. Както видяхме в царството на идеите, според Платон владее и пронизва всички
идеи-идеята за доброто. Ето тази именно идея за доброто при други случаи се нарича направо-Бог, Създател на света.