Основният проблем, които поставя философското мислене с разглежданата тема за “ arhe – архе” /първичната субстанция или протоматерията/ ,може да се сведе до следното:
а/ Как от единството на битието възниква множествеността на съществуващото;
б/ Как при това от идентичността на абсолютното битие произлиза многообразието на света;
в/ Как от единството на безкрайното е възможно да се изведе множествеността на единичните неща в рамките на времето и пространството.
С опитите да се разреши проблема за единството в множествеността започва античната философия. Още тогава се поставя фундаменталният въпроса за единната първооснова на всичко съществуващо, прави се опит да се диферинцира и определи Единното в неговата реализация чрез множествеността и многообразето на действителността .Така в този контекст в древногръцката философия е вече изразен и формулиран изключително важен и съществен принцип, че множествеността предполага по необходимост едно единство. От тази първооснова произлиза и самата множественост с безкрайното разнообразие на формите на съществуващото.
Интересна е постановката, която дава Фридрих Ницше в съчинението си “ Die Philosophie im tragischen Zeitalter der Griechen.” Той твърди, че античната философия започва на пръв поглед с нелепо хрумване, в което като че ли няма нищо философско, т.е. това е твърдението на Талес, че първоосновата на всичко е водата. Ницше се пита дали е необходимо да се подходи сериозно към тази постановка и сам отговаря положително на поставения от него въпрос.Той счита, че във възгледа на Талес се съдържа нещо изключително важно и съществено, като посочва за това три основания:
1. С това твърдение се прави опит да се каже нещо за произхода на нещата.
2.При обяснението на този въпрос това се постига не чрез образи или митологизиране /т.е. без образно митологично мислене/.
3. Разкрива се една основна идея: “Всичко е едно”.
Следователно твърдението на Талес, че водата е началото на всички неща, може да се разглежда съответно в три основни аспекта:
а/ религиозен;
б/ натурфилософски;
в/ философски.
С това трикратно обосноваване въпросът за категорията “архе” се характеризира като такъв, който може също така да се постави по трикратен начин като проблематика, ако възгледът на Талес се разглежда според интерпретация на Ф.Ницше.
В съвременното европейско мислене на тези три начина при поставяне на този въпрос, отговарят три самостоятелни науки : а/ теология;б/ физика /”при Талес “учение за природата” /;в/ философия.
Така още в самото начало – при опита да се разглежда светът като цяло – в обяснението на картината на света се извършва диференциация, която обуславя три основни клона в единния ствол на човешките познания.
Възниква въпросът, как обаче у Талес се поражда прозрението и мисълта да постави именно водата като най-върховен принцип и единно първоначало на всичко съществуващо.
Около три столетия след Талес първи опит за отговор на този въпрос и за неговото интерпретиране прави Аристотел, който изхожда от схващането, че изборът за първичната сюбстанция /водата ,респективно въздухът при Анаксимен, огънят при Хераклит, “четирите корена на съществуващото” при Емпедокъл/ е обусловен от влечението, първоосновата на всичко съществуващо да се разглежда като /“hyle -хиле” / – разбирана в смисъл на материя като веществен субстрат. В своята критика на йонийските философи Аристотел се стреми да представи собственото си разбиране за “архе” като осъществен синтез от “hyle-хиле”(веществен субстрат) и “morphy” (формата като идеален принцип), като реализация на единичното битие в единството му на идеалното и материалното начало.Това е учението за хилеморфизма при Аристотел.
Йонийската натурфилософия обаче не разглежда водата, огъня и т.н. като конкретни физически осезаеми елементи, т.е. като непосредствено и сетивно възприеманото. Първите мислители от този период правят опити да разбират тези стихии или физически елементи, – наричани още “майка на всички неща” – като нещо, което остава постоянно непроменено в кръговрата на физическите процеси и преобразования.
С второто си твърдение Талес “Всичко е изпълнено с богове” – /А22/ не желае да каже, че в тоя свят ние ще се натъкнем на някой бог: било то Зевс, било то Атина Палада или Аполон. Основната мисъл в този контекст е: Да се философства, това означава да се поставя въпросът за първопричината на всичко съществуващо, където нещата не се разглеждат, като дадени от само себе си неща, едно до друго или едно след друго, но че в света има ред /порядък, строй/, че в него господства един единен принцип, от който всичко има своя произход и от който всичко се състои. Светът е действено и иманентно проникнат от този принцип /по-късно той ще бъде характеризиран и като Божествен/ и ние се натъкваме на него винаги и навсякъде, защото той е битийното основание на всичко.
Античният основоположен опит за действителността е свързан с обстоятелството, че неговото обяснение на света не остава единствено при схващането за конкретната материалност, но се стреми да потърси първопричината, която предизвиква нейните вторични онтични форми.
Същевременно с поставянето на проблема за произхода на съществуващото, философското мислене, желае да избегне оная позиция, при която то може да бъде пожертвано заради чистата вяра, т.е. като се базира само на постулати. Затова именно, за да се види произхода на всичко във водата, водата, която във всички свои различни състояния, въпреки всичко остава вода, означава този произход да бъде обоснован в нещо вечно / едно вечно тъждествено на себе си начало/, което като пара, лед, дъжд, река или море остава винаги това, което е. И тъй, като водата във своите различни превръщания винаги остава като субстрат, постоянно тъждествен на себе си, то Талес я нарича “архе”, защото точно с това си свойство, тя е в състояние да бъде първооснова на онова, което винаги възниква, като нещо ново и заедно с това в развитието си отминава, а именно космосът.
Отговорът, който Талес дал на този въпрос, пак според Аристотел гласял, че всичко е произлязло от вода, всич ко преминава в края на краищата пак във вода и във вода плува самата земя.
Като съобщава това Аристотел прави и предположението, че Талес е дошъл до основното схващане вероятно от наблюдение, че храната на всички същества е влажна, че самата топлина произлиза от влагата, и че семето на семето всички животни е влажно. Други приемат, продължава Аристотел, че и тези, които са живяли в дълбока древност, дълго преди съвременното поколение на Талес и са се отдали на богословствуване-че и те са имали същото схващане за същността на нещата. Защото те изобразявали океана като прародител на всичко произлязло и считали, че боговете се кълнат във водата, а пък известно е, че се кълнем в това, което е най-почитаното, а най-почитаното е това, което е най-старо. Така Аристотел ни дава два източника за възгледа на Талес: природонаучни наблюдения и древни митологични предания. Що се отнася до последните, действително е вярно, че древните религиозни учения на Изтока поставят водата в началото на всичко. Това и в първата глава на Библията се казва, „че Духът Божий се носел над водата”. Омир в своята „Илиада” говори, че всичко води началото си от Океана. В Индийската философия се среща неведнъж мисълта, че началото на всичко е водата. „Най-положителният, казва Шанттепи дьо ла Сосей, и в същото време най-първоначалният елемент на ведическата космогония, изглежда да е мисълта за една първоначална вода, една хаотична маса, която съществува чрез собствена сила, без противник, в която захваща да става раздвижване и по този начин възниква семето на духа и тогава чрез него става от небитието-битие”.
Също в едно египетско предание се казва „В началото нямаше нито небе, нито земя. Обвита в гъст мрак изпълваше всичко безгранична първична вода, която съдържаше в своето дъно мъжките и женските зародиши или началото на бъдещия свят”.
Други автори днес изтъкват, че за един жител на Милет и сам мореплавател нищо не е било по-естествено от това да се приеме водата като основен елемент и основна световна стихия, защото той е наблюдавал стихията и необятната шир на морето.
От друга страна водата със своето постоянно преминаване в трите агрегатни състояния: газообразно, течно и твърдо, най-добре е отразявала възможните състояния и на цялото материално битие. Но каквито и да са били подбудите остава си съществено и първо твърдение на Талес, че всичко е от вода.
Втора философска мъдрост на Талес, пак според Аристотел, е учението му, че всичко е изпълнено с богове, с демони и души.
Това свидетелство е важно за нас в две отношения. От една страна то показва, че философските възгледи на Талес не са засегнали вярата му в боговете, а се отнасяли само до същността на материалната природа. От друга страна то ни показва, че той е схващал и самата материя като одушевена и оживотворена. Както е известно, подобен възглед, който не отделя материя от сила и живот и схваща самата материя като одушевена, се нарича хилопсихизъм / от hyle материя, psihi душа/ или още хилозоизъм /hyle+zoe живот/, конкретно например е известно, че Талес приписвал душа на материята. Ще рече материята според него не е инертно начало, както се е схващало дълги векове по-късно, а движещо се динамично, оживотворено начало, което от себе си и в себе си, от присъщите му сили и свойства, поражда цялото многообразие на материалния свят. С това си схващане Талес стои безспорно близко до диалектическото разбиране за материята, без сам да е бил материалист. Че Талес не е бил материалист ни показват и някои други изказвания, които още в древността му са били преписвани, макар, че не е съвсем сигурно, че действително му принадлежат. Диоген Лаертски казва, че Талес виждал щастието в три неща: здраво тяло, достатъчно материални блага и образована душа. Най-старо от всички неща, казвал Талес, е Божеството, тъй като то не е възникнало. Най-хубавото е светът, който е дело на Божеството; най-голямо е пространството, което обгръща всичко. Най-бърз е духът, който бързо прониква във всичко; най-силна е необходимостта, която надвива всичко; най-мъдро е времето-то разкрива всичко. Най-добро и най – справедливо живеене, е тогава, „когато не вършим онова, което корим у другите“. „Избягвай поръчителството“.
Дори, ако се усъмним, че тези мисли принадлежат точно на Талес, в този вид, ние нямаме никакво основание да се съмняваме, че те са в духа и характера на неговата философия, за която древните добре са знаели. Толкова повече, че въпросът за вярването или невярването в Бога и тогава е било мирогледно, много важен и следователно, ако Талес беше атеист, би направило голямо впечатление и непременно би се отбелязало от тогавашните автори.