Събуждането и ставането сутрин, съпроводено с натежала глава, с липса на дух, на ясна мисъл и на желание за работа е вече сериозен сигнал на природа­та

Особено е характерен външният вид на този човек. Той обикновено е с недоволен вид, навъсен, подпухнал, блед, с мудни движения, клатещ се от крак на крак. Лип­сва му дори желание за ядене, но си обяснявява това състояние с липсата на храна през дългите часове на нощта. Той решава, че трябва да се подсили. На масата се явяват вече най-разнообразни измислици като кафе, концентрати във формата на сирене, масло, конфитюр, салами и др. С тези неща, разбира се, той постига раз­ведряване, но товха става не за сметка на приетата хра­на, защото нито грам от тази храна не е успяла да се превърне в енергия, а за сметка на възбудното действие върху нервната система. Чаят и кафето са възбуждащи,но не се мисли дали точно това е необходимо за орга­низма, мисли се само за моментния ефект. Такова сис­темно възбуждане на нервната система по този насилс­твен начин всъщност води до нейното изтощаване.

В сутрешните часове при токсично състояние на организма желанието за хранене липсва. Храната по-скоро буди отвращение. Природата дава своя съвет да не се приема храна, докато не почисти отпадъците. Ча­совете сутрин са часове на чистене. Точно сутрин кръв­та е претоварена с най-много отпадъчни субстанции и организмът прави усилие те да бъдат елиминирани. Сложим ли в стомаха закуска, на кръвта се дава вече нова задача за нейното преработване и усвояване. Вед­нага спира започнатият процес на очистване и елими­ниране.

Може да се отмине не само закуската, а и обяда, но изчака ли се, апетитът ще дойде. Колкото по-голяма е задачата на кръвта с почистването на токсичните ма­териали, толкова повече часове са необходими за спра­вянето им с тях. При такова състояние единственото, което организмът приема, е чиста вода.

Това нежелание за приемане на храна може да про­дължи няколко дни и в един момент желанието за при­емане на храна се връща и човек се разведрява. Тези ня­колко гладни дни напълно възстановяват вътрешната чистота и нарушеното вътрешно равновесие.

В миналото българският народ по вътрешен приро­ден усет е практикувал от време на време тримиренето, е приемал само вода от три до седем дни за здраве.За здраве нашия народ имаше и постите, които се провеждаха няколко пъти в годината и представляваха диети с безбелтъчна храна. Хората седмици наред ми­наваха на растителна храна в намален рацион, от която изключваха всички храни от животински произход и мазнините. Постите бяха отчитани не само като здравословна мярка, но и като възпитателно средство.

Тези мерки ликвидират болестта още в самото й за­раждане, а лекарствата стават излишни. Осъществява се профилактика напълно по пътищата на самата при­рода.