Слънчева система и организмите в нея

Слънчевата система се състои от централна звезда ( Слънцето ). Около нея обикалят осем планети – Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Освен това в Слънчевата система има много планети-джуджета, които са със значително по-малка маса – сред тях са Плутон и Церера. Многобройни още по-малки тела – комети и астероиди също обикалят около Слънцето. Цялата слънчева система обикаля около центъра на галактиката.

Въпросът за произхода на живота (биогенезата) навлиза през последните години все повече в центъра на научните интереси. причина за това са изключителните постижения на съвременната биология при изочуването на жизнените структури и процеси.

Преди 5 милиарда години, още в младежката възраст на небесните светила, едно от които се превръща в матрица за раждането на Слънчевата система от първичната газово-прахова, в отдалечен край на галактиката съществувала високоразвита цивилизация. Обитавала дълго един от милионите пригодни за живот светове, тя осъзнала своята тленност и потърсила пътища за спасение. Извънземните същества натоварили безпилотни космически кораби с контейнери, пълни с устойчиви на продължително замразяване и оскъдна на кислород среда бактерии и ги отпратили към млади планетни системи. Носени от звездните ветрове, преди три милиарда години част от тях се спуснали върху нажежената и обезобразена от пресни разломи повърхност на Земята и разпръснали в различни точки органични съединения, от които произлезли всички бъдещи сложни биологични структури, включително и човешкия род. Според ученият сър Фред Хойл е сигурно, “ че животът не е възникнал на Земята, а извън нея; тук се е появил посредством фрагменти и микроскопични ядра от субстанции, които, комбинирайки се на Земята, са поставили началото на хилядите форми на живот”. Ученият добавя, че осеменяването на планетата от космоса с патогенни зародиши и спори на живота е станало преди 4 милиарда години, когато принуденият да се премести в друга точка на Вселената направляващ разум се е опитал “да се въстанови парче по парче, изхождайки от съвсем малки частици ДНК и от материалите, които е имал на разположение”.