Разпространение. Расте из ливадите, сухите тревисти места, край пътищата и окопните култури в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с ръбесто стъбло, покрито с власинки и високо до 1,2 м. Коренът е вретеновиден, месест и неразклонен. Листата са пересто нарязани, като приосновните са събрани в розетка, а стъблените полуобхващат стъблото, продълговато ланцетни и вълнообразно назъбени. Цветовете са сини, рядко бели, едри, с къса дръжка, почти приседнали в пазвите на листата. Чашката е петлистна, а съцветието е двойно, езичесто, като вътрешният кръг е с къси и разперени листчета, с 5 тичинки и едногнезден яйчник. Плодът е тъмнокафяв, набразден., като на върха е с дребни люспици. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част на растението и корените му. Надземната част се бере през време на цъфтежа, юли—август. Суши се бързо на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените стръкове са със зелен цвят на стъблото и листата и син на цветовете, без миризма и със слабо горчив вкус. Опаковат се в бали. Допустима влажност 12%.
Корените се берат през есента, октомври, при завяхване на растението. След изваждането те се измиватщо-дебелите се нарязват и се сушат на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените корени са тъмнокафяви отвън и бели или жълтеникави отвътре, без миризма и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Билката се пази в сухи и проветриви помещения. Изнасяна билка.
Химичен състав. Корените съдържат инулин, гликозида интибин, фруктоза, левулоза, левулин, холин, смоли, дъбилно вещество, белтъчни вещества и др. Цветовете съдържат гликозида цихорин, листата — инулин, а сокът — горчивите вещества лакту-цин, лактукопикрин, тараксастерол и др. В семената са намерени също инулин и протокатехинови алдехиди.
Лечебно действие. Билката повишава апетита и улеснява храносмилането. Действува успокоително на централната нервна система и усилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на сърдечните съкращения. Има противомикробно действие.
В българската народна медицина синята жлъчка се употребява при чернодробни и жлъчни страдания, стомашни киселини и язва на стомаха, гастрит, трудно уриниране и кръвопикане, при болести на далака, тения и глисти у децата. Външно се препоръчва за лапи при кожни изриви и отоци. Сухият и опечен корен се употребява за кафе (франк-кафе).
Начин на употреба. 2 супени лъжици смлени стръкове (или 1 супена лъжица корени) се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.