Синът на магьосника

В стари времена в град Пак Патан живеел известен суфи светец на име Фаридудин Шакар Гундж, който бил наричан нежно Баба (татко) Фарид не само от собствения си син, но и от всички хора наоколо. Славата му се разнасяла и при него идвали учени­ци от близо и далеч. Неговият любим ученик, младият Низамудин например бил дошъл чак от Газни, за да бъде с него. Макар някои от последователи­те му да били богати и влиятелни хо­ра, които му поднасяли скъпи дарове, Баба Фарид ги раздавал на бедните от Пак Патан и предпочитал да живее в бедност.

Баба Фарид бил много добродушен и затова понякога поемал върху себе си болестите на своите ученици и на дру­ги хора, за да не страдат те много. Не­говото семейство и учениците му го молели да не прави това, защото го обичали и не искали той да страда. Но Баба Фарид им обяснявал, че ако ня­кой изпитва силна болка и го помоли за помощ, той се чувства длъжен да направи всичко, което е по силите му, защото можел да понася много болка, без това да му се отразява. Така си­нът му и учениците му го виждали бо­лен непрекъснато.

Веднъж той легнал много тежко бо­лен. След като минало известно вре­ме, а Баба Фарид все не оздравявал, всички наоколо много се загрижили за него. Синът му и Низамудин го помо­лили да се лекува. Светецът обаче ка­зал, че това не е от онези чужди бо­лести, които той поема върху себе си.

– Затова не мога лесно да се справя с нея – заключил той. – Страхувам се, че нещо друго я причинява.

Той ги помолил да се молят за него­вото изцеление, а на сина си заръчал да запомни всеки особен сън, който съ­нува през нощта.

На следващата сутрин Баба Фарид изглеждал дори по-отпаднал и чув­ствал пронизваща болка в сърцето си. Всички мислели, че умира. Синът му разказал, че в съня си е видял някакъв човек да заравя нещо малко в един гроб и да хвърля пръст отгоре. Баба Фа­рид го помолил да му опише човека, когото е сънувал. По описанието той разбрал, че това е синът на почина­лия преди няколко години зъл магьос­ник от Пак Патан.

Този магьосник някога всявал ужас сред местните жители, заплашвайки ги със страшни проклятия, ако не му носят пари и всичко, каквото пожелае. За нещастие на своите жертви този човек бил могъщ магьосник и от вре­ме на време изпълнявал своите запла­хи. Той отровил много хора, без някой да може да го спре. Накрая жителите помолили Баба Фарид да спаси града им от това зло. Светецът използвал силата на молитвата, за да разруши магията.

Лишен от своята зла мощ, магьос­никът скоро станал жертва на яда и омразата на многото хора, на които бил навредил преди. Не след дълго той умрял.

Баба Фарид въздъхнал.

–  Мислех си, че с неговата магия е свършено – казал той, – но злодеят, изглежда, е научил на нея сина си пре­ди да умре.

Той казал на семейството и на уче­ниците си, че болестта му е причине­на от магия.

– Само молитвата може да премери сили с това зло, – обяснил той, – тъй като тя е по силна и по-голяма по мощ от всичко друго.

Хората започнали да се молят за Ба­ба Фарид, а той повикал Низамудин до леглото си.

– Имам за теб една опасна задача! – казал му той. – Човекът, който прави тази злина, трябва да бъде спрян, за­щото може да я направи на още някого. Моля те, отиди и го хвани, докато вър­ши своето злодеяние, за да няма съмне­ние, че точно той е виновен за всичко!

През нощта Низамудин отишъл на гробищата, където се знаело, че е погребан магьосникът. В далечината ви­ели чакали и се чували гласовете на бу­халите. Нощният въздух бил мразовит, но Низамудин не помръдвал от скривалището си под едно дърво. Час по час той гледал и чакал като пов­тарял молитвата, на която го научил наставникът му.

Най-накрая, малко преди зазоряване, Низамудин видял как някакъв мъж пропълзява в гробищата и се насочва към гроба на магьосника. Низамудин го наблюдавал как разравя малко от горния слой на меката пръст. После онзи изровил малка, подобна на кукла, фигурка от тесто. Тя била грубо оформена като човек и по парцалени­те дрешки, прикрепени по нея, Низа­мудин разбрал, че куклата трябва да представя неговия суфи учител. Той се приближил на пръсти зад гърба на чо­века и го чул да мърмори проклятия към Баба Фарид. В куклата били забучени няколко игли. Човекът държал още една дълга игла и точно се гот­вел да прониже куклата с нея, когато Низамудин сграбчил ръката му. За миг двамата младежи влезли в схват­ка, но накрая Низамудин надвил сина на магьосника.

– Ти, зли човече! – извикал той. – Мо­ят учител никога не ти е правил ни­що лошо, а ти, въпреки това, се опит­ваш да го убиеш със своята магия!

–  Твоят учител беше враг на баща ми! – отвърнал човекът. – Преди да умре, баща ми заръча да отмъстя на Баба Фарид.

– Е, аз не съм твоят съдник – казал Низамудин. – Ще те заведа при управ­ника и там ще бъдеш съден.

След това с думите:

– Господ е ве­лик! – Низамудин хвърлил тестената кукла в реката.

Вече било сутрин и той довлякъл несполучилия убиец при управника на Пак Патан. Както повечето хора в града, и той силно се възхищавал от Баба Фарид.

– За теб може да има само едно нака­зание – то е дълга и мъчителна смърт, като тази, която си готвел за своята жертва.

–  О, не! – извикал младежът, силно пребледнял. – Баба Фарид, моля те, по­щади ме! – замолил се той.

В този момент, за удивление на управника, затворника и всички при­състващи, влязъл Баба Фарид. Едва предишния ден той бил на смъртно легло, а сега бил напълно възстановен и изглеждал здрав и бодър. Синът на магьосника паднал в краката му и зап­лакал.

– Този младеж просто е слушал ба­ща си – казал Баба Фарид, защита­вайки го пред съда. – Той е вършил зло, защото не е бил научен на нищо по-добро. Но аз вече му простих и се моля в бъдеще той да стане добър човек. Всяка нощ през изминалия ме­сец, той ме е проклинал постоянно и, докато е правил това, безброй пъ­ти е повтарял името ми. Той си е мислел за мен не по-малко от всеки от моите ученици, затова сега аз се чувствам отговорен за неговото из­растване без баща. За мен ще бъде радост да го върна към Бога. Човек, който умее да мрази с такава сила, може също така да обича силно, ако омразата бъде прогонена от него.

Управникът отстъпил пред желани­ето на светеца на Пак Патан. Синът на магьосника, засрамен от своите злодеяния, последвал Баба Фарид и Низамудин в скромния дом на учителя. От този ден нататък той станал из­ключително верен ученик на суфи.

Някои поучения на Баба Фарид

Ти не си построил сал, когато е трябвало да го направиш. Затова се­га, когато морето е препълнено и пре­лива, ти не можеш да го прекосиш.

* * *

О, приятели мои, когато Господ по­вика душата ми, тя ще си отиде и то­ва тяло ще стане купчина пепел.

* * *

Така, както майчиното мляко не се връща в гръдта на майката, след като е нахранила своето дете, и душата, на­пуснала тялото, не се връща отново в него.

* * *

Центърът е в мен и чудото му е нав­сякъде около мен.

* * *

Човече, това, което си, е скрито за теб;

Не знаеш ли, че утрото, денят и ве­черта са целите в теб?