Разпространение. Среща се из влажните и сенчести места, покрай реките и блатата в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право, голо или слабо влакнесто стъбло, което на височина стига до 1 м. Коренът е тънък, пълзящ и червеникав. Листата са срещуположни, разположени накръст, заострени и целокрайни, с къси дръжки и видима нерватура. Цветовете са бледорозови или бели, събрани по 5—7 в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на най-горните листа. Имат петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Цъфти през юни—юли.
Използуваема част. Корените на растението, брани през есента, септември и октомври, или напролет, през март. Су шат се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушените корени отвън са червеникави, а отвътре — белезникавожълти, без миризма и с горчив вкус. Опаковат се в торби. Допустима влажност 12%. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. До 20% сапонини: canopyбини, са-яорубинова киселина, сапотоксин, въглехидрати, мазнинии соли. В листата са намерени флавоновият гликозид сапонарин и витамин С.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхрачващо, слабително и пикочогонно. Употребява се при кашлица, бронхит, стомашни болки.
В българската народна медицина билката се употребява също така при задух, ревматизъм, подагра, шипове, чернодробни и жлъчни страдания, кожни обриви и др. Намира приложение още в текстилната промишленост и бояджийството.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка стрити корени се сипват в 500 г вода да врят 5 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
В по-големи дози растението е отровно! Да се взема под лекарски контрол!