Разпространение. Расте из храсталаците, сечищата, горите и каменистите поляни на всички наши планини до горната граница на горите. Среща се в няколко разновидности.
Описание. Многогодишно тревисто растение с право стъбло, четири ръбесто и разклонено в горната си част, рядко окосмено и високо до 60 см. Коренището е разклонено, косо и често пълзящо. Листата са срещуположни, с къси дръжки, яйцевидни, като долните са по-едри, слабо окосмени. Цветовете са събрани в класчета, разположени в съцветие метлица в пазвите на керемидообразни прицветници, които са обагрени лилаво, рядко зелено. Чашката, прицветниците и листата са без жлези или отвън с редки жлези във вид на блестящи жълти точки. Цветовете са бели или червени. Чашата е петзъбчеста и тръбеста, с двуустно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 тъмнокафяви орехчета. Медоносно растение.
Използуваема част. Надземната част на растението (без вдървенелите основи на стъблата), брана през време на цъфтежа, юни—юли. Суши се на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушената билка има зелено обагрени стъбла и листа и червеновиоле-тови цветове, приятна миризма и слабо горчив вкус. Допустима Влажност 12%. Опакова се в бали. Запазва се в сенчесто, сухо и проветриво помещение. Изнасяна билка.
Химичен състав. До 0,15% етерично масло (което се състои от фенолите тимол и карвакрол, ди- и трициклични сескви-терпени, геранилацетат, цимол и др.), дъбилни вещества, витамин С, мазнини, провитамин А, горчиви вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Билката действува отхранващо, болкоуспокоително, нервоуспокоително, противоспастично. Прилага се при стомашни и чревни заболявания, стомашна слабост, нервна слабост, кашлица, задух, полова възбуда.
В българската народна медицина риганът се употребява още при газове в червата, бронхит, трахеит, магарешка кашлица, епилепсия, безсъние, тежко дишане, жълтеница и др.
Външно се прилага за бани при обриви и лишеи и за дезинфек-тиращи лапи при рани. Етеричното масло се използува като средство против молци и мравки, а също в парфюмерийната и пивоварната промишленост.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стрита билка се залива с 400 г вряла вода да кисне 2 часа. Настойката се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Или 1 кафена лъжичка се сипва в 200 г вода да ври 5 мин. — пие се като чай. При обриви и лишеи у малки деца 100 г от билката се сипват в 2 л вода да врят 10 мин. Прецедената отвара се добавя във водата, в която ще се къпе детето.
В нашата народна медицина се използува и майоранът (Origanum majorana L.), наречен още вранилова трева. Употребява се при същите болести и като подправка в кулинарството, при производството на колбаси и бира.