Разпространение. Расте из храсталаците, горите и пожарищата в цялата страна.
Описание. Многогодишно тревисто растение с дълъг вретеновиден и месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. През първата година израстват листата, а през втората — стъблото, което е жилаво, силно разклонено и високо до 1,5 м. Долните листа са едри, яйцевидни и слабо окосмени. По стъблото листата са по-дребни, с шуплести дръжки. Цветовете са червеновиолетови, събрани в съцветие кошничка на върха на стъблото. Те са двуполови с тръбесто венче и 5 тичинки. Обвивните листа на кошничката са зелени, със закривени навътре връхчета. Цветното легло е покрито-с четинки. Плодът е снабден със силно лепливи изкривени кукички,, чрез които се залавя за преминаващи до него животни и хора. По този начин растението се разпространява. Цъфти през юли и август. Медоносно растение.
Използуваема част. Корените, които се изкопават през есента (октомври—ноември), от едногодишните растения, или рано напролет (през март), от встъпващите във втората година растения. Корените на двегодишните растения не се берат, защото са вдървенели и кухи. Различават се по това, че едногодишният репей има само листа без плодове и цветове, докато двегодишните цъфтят и са с плодове. Корените се изкопават внимателно, тъй като са дълбоки и крехки. След изваждането те се измиват, нарязват се на късове до 15 см и се сушат на сянка или в сушилня до 40°С. Изсушените корени са тъмнокафяви, със сивожълта сърцевина, без миризма и с горчиво-слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопени торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Билката съдържа до 45% инулин, протеини, ситостерин, стигмастерин, етерично масло, фитостерин, танини, мазнини, органични киселини, сулфати и фосфати на калция, калия и магнезия, смоли, горчиви вещества и др. В семената е намерен гликозидът арктиин, а в листата — дъбилни, слузни вещества и етерично масло.
Лечебно действие и приложение. Билката усилва растежа на клетките, действува дезинфекционно, пикочогонно и лотогонно. Прилага се при кожни заболявания (циреи, екземи, акне, себорея), болки в черния дроб.
В българската народна медицина репеят се употребява още при ревматизъм, хемороиди, малария, стомашни болки, газове, бронхит, стомашна язва, гастрит и др.
Външно се препоръчва за лапи при ревматизъм, подагра, на-вяхвания, контузии, хемороиди и др.; настойка в терпентин или силна ракия в отношение 1:10 — за разтривка при ревматизъм; настойка в маслиново масло в същото отношение — против косопад.
Начин на употреба. 1 супена лъжица смлени корени се сипват в 500 г вода да врят 10 мин. Отварата се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От семената 1 кафена лъжичка се накисва в 400 г студена вода от вечерта, на сутринта настойката се прецежда и се изпива на три пъти преди ядене.