Аспарух е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на Хан Кубрат, основателя на Велика България.
Най-важна историческа роля се пада на българите, предвождани от хан Аспарух, който се стреми да запази западните земи на Велика България, като се движи към реките Дунав и Днестър. Император Константин IV Погонат предприема поход срещу Българите, но след неблагоприятно развитие на битката Византийската армия трябва да се оттегли. Българите нападат и успяват да завладеят земите до Стара Планина. Византия се задължава да плаща годишен данък на Българите, с което признава новата държавно териториална промяна на Балканите.
В годините на тежка криза и заплаха за българската държавност именно Аспарух е човекът, отстоял единството на българите (по онова време – все още крехко), отблъснал всички външни заплахи, разширил територията на държавата, преутвърдил ролята и? на европейската политическа сцена. Аспарух е владетелят, считан за основен фактор за стабилизирането и укрепването на и досега съществуващата държава България и неговият принос за последващото 1300 годишно битие на българи и България в този регион е решаващ. По негово време България е значителна европейска сила, отстъпваща само на Византия и Хазария. Армията и? наброява общо към 60 хил. войници и води активни военни действия често и на два фронта.