Преди апокалипсиса – Разумният човек на земята

Научната хипотеза винаги излиза извън пределите на фактите, послужили като основа за нейното построяване.

В. И. Вернадски

Въпреки че историците имат на разположение голям брой древни текстове и ръкописи, все пак ние много мал­ко знаем за най-старата история на човечеството. Една от причините е, че не винаги умеем да видим реалния ис­торически факт под булото, на съобщенията, облечени понякога в традиционните митологични форми. Така, когато човек прочете в древен текст съобщението, че през еди-коя си година на небето се появил, примерно, огнен змей, той трябва да избере едно от трите положения:

а) Да приеме това съобщение буквално (такова възп­риемане е присъщо на децата);

б)  Да обяви това съобщение за измислица от начало до край (най-лесният път, а затова и най-малко заслу­жаващ уважение);

в) Да се опита под митологичното и религиозното бу­ло да открие факта, който е послужил за основа на съ­общението: поява на комета, на болид… (пътят на ис­тинските учени и изследователи).

Трябва да не забравяме, че така наречените „свещени текстове“ и митове, бидейки продукт на общественото съзнание на своето време, описват околния свят с поня­тия, присъщи на дадената епоха.

Обаче, преди да бъде изтълкуван или разяснен, източ­никът трябва да бъде прочетен.

Колко сложно е прочитането на древен текст, може да се види от следния пример. При дешифриране на критската писменост като ключ послужила само една единствена дума, чието значение можело да се предположи. Тази дума се състояла от 18 знака. Но учените не знаели дори как е звучал всеки от тези знаци. А това именно е трябвало да се изясни, за да се узнае към коя група е принадлежал езикът, на който са разговаряли създателите на удивителната критско-микенска култура. Поставяйки различни буквени звучения на мястото на всеки от тези 18 знака на думата, учените би трябвало да получат 200 000 000 000 000 различни звукови вари­анта на тази дума. А само една от тях е можела да бъ­де правилна.

За да прочетат някои текстове, открити на брега на Мъртво море, на специалистите би се наложило да се занимават с това стотици години. От множеството зву­кови, смислови, лексикални варианти на всяка една ду­ма би трябвало да се избере един. Всяка фаза би тряб­вало да се свърже с вече известни или традиционни тек­стове. Предстояло с интуицията на слепия да налучкат между безбройно многото пътеки единствено вярната. Това не би било по силите нито на един човек, нито на цяла група учени.

Сега в помощ на изследователите дошла електронна­та техника.

Доколкото находките от ръкописи в района на Мър­тво море са свързани с издирване историческите корени на християнството, Ватиканът отделил голямо внимание на тяхното изучаване. Създадено било бързодействуващо електронно устройство, съдържащо колосална ези­кова, историческа и текстологична информация. Напри­мер машината „знаела“ наизуст всеки ред от текста на Библията, всичките различия в текста и варианти.

На машината бил зададен текстът, който предстоял да бъде дешифрирай. Мъчителни минути преживели учените. И ето, машината заговорила! След двехилядно безмълвие думите, написани от неизвестен писар, отново зазвучали. „И в тази пустиня – превеждала машината  ние ще открием пътя към нашия бог…“

Но след като текстът е прочетен, започва третият и най-важен етап от изследването – анализиране и изуча­ване.

Засегнаха се накратко тези проблеми, за да се посочи колко ограничени са изворите за миналото, колко слож­ни са пътищата за тяхното разбиране и по тези причини колко непълни са знанията ни за най-древната история на човечеството.

Макар че се водят археологически работи на широк фронт, само една нищожно малка част от миналото се открива пред очите на изследователя. Вече няколко по­коления учени правят разкопки в Шумер, но досега са разкопани само 1% от градовете, които някога са същес­твували на тази територия, 99% лежат погребани вече не едно хилядолетие. Какви тайни ще се разкрият и как­ви нови загадки ще изникнат пред учените, когато за тях ще станат достъпни библиотеките, съхранили се в тези градове?

Като се подреждат в последователна верига и се свър­зват звено със звено, находките на учените изнасят от мрака на забвението на бял свят съвсем неизвестни по-рано събития, народи и държави. И колкото повече се ние научава, толкова по-далеч в миналото се отдръпва времето на съществуването на човека.

В началото на нашия век учените смятаха например, че човекът се появил в Америка преди 4000 години, пое­ше преди 10 000, 25 000 и накрая 40 000. А американският археолог Картър назовава дори цифрата 100 000 годи­ни.

Подобна тенденция на удължаване на историята, на отдалечаването й във все по-далечното минало се наб­людава и при отделните цивилизации.

Според господствуващата сега представа съществува­нето на първите цивилизации на територията на Цент­рална Америка се отнася към първите векове на нашата ера. Обаче има данни, които могат да бъдат схванати като доказателство, че на тази територия е съществува* ла някаква цивилизация доста много преди това.

Недалеч от Мексико има една стъпаловидна пирами­да, по-голямата част от която е била погребана от лава. Въз основа датирането на лавата, геолозите твърдят, въпреки мнението на повечето археолози, че тази пост­ройка трябва да се отнесе към V хилядолетие пр. н. е. Значи, пирамидата е била издигната по онова време, ко­гато, както е прието да се смята, там не могло да същес­твува толкова високо развита цивилизация. Предложе­ната от геолозите датировка на пирамидата намира пот­върждение в разкопките, направени от археолога Б, С. Камингс. Преминавайки при разкопаването на пирами­дата през различни културни пластове, той достигнал до основите й, които според него се отнасят към средата на V хилядолетие пр. н. е. Радиовъглеродният анализ по­казва, че пирамидата е била допусната от хората още през 2160 г. пр.н.е.

Ако приемем, че стъпаловидната пирамида действи­телно се отнася към толкова, далечна епоха, то времето на съществуването на разумен човек в този район се от­дръпва още по-далеч в миналото.

Като косвено доказателство за съществуването в твърде далечно време на някаква цивилизация в този ра­йон, може да послужи и датата, изобразена на една от каменните стени в Централна Америка, съответствува­ща на 12 043 г. пр. н. е.

Известни са и надписи, които сочат още по-ранни да­ти.

Нещо повече, сега археолозите имат неопровержими Доказателства не само за присъствието на човек тук, но и материални следи от трудовата му дейност отпреди 40 хилядолетия.

Това значи, че в момента на катастрофата, коя описваме, в този район трябва да е съществувало някакво равнище на развитие на културата. Колко високо било то?

Същият въпрос може да се зададе и по отношение ни египетската, шумерската и южноамериканската цивилизация.

Според общоприетото мнение времето, когато възникват първите държави в долината на р.Нил, се отнася към IV хилядолетие пр. н. е. А как тогава трябва да се разбира странното твърдение на Херодот и съвременниците му, че през тяхно време има запазени писмени източници на египтяните отпреди 17 000 години? Още по-ранна дата посочва египетският жрец Манетон (IV в.пр. н.е.), който написал история на Египет. Той започва своята хронология от 30 627 г. пр. н. е.

Византийският историк Снелиус съобщава за някакви старинни записи, наричани „Древни хроники“, които египетските жреци водели уж в продължение на 36 525 години. А Диоген Лаертски, гръцки историк, живял през III в., твърдял, че египетските жреци пазят записи, кои­то стигат до 48 863 г. преди Александър Македонски.

Подобни съобщения се отнасят за периода, когато според общоприетите схващания на Земята не само не е съществувал цивилизован човек, но и писменост. Разби­ра се, към тях трябва да се отнасят доста внимателно, но това съвсем не значи въобще да не се забелязват и игнорират, още повече, че някои съобщения, достигнали до сега от миналото, се потвърдиха. Така много дати, отнасящи се до Египет, които те така упорито назовават, произлизат от времето, когато в този район въоб­ще, както се смятало, не е съществувал човек. Обаче през 1969 г. в долината на Нил били открити каменни оръ­дия, които свидетелствуват за присъствието на човека тук още преди 70 000 години. С това твърденията, че е възможно да е съществувала някаква много стара циви­лизация в тази област освен.косвените сведения на ста­рите източници, получиха известно пряко материално потвърждение. Става дума, че тази област е била обита­вана в отдавна минали времена, преди предполагаема­та катастрофа.

Вече се спомена за развалините на града Тиахуанако в Андите, където е открит странен календар, наброяващ 290 дни в годината. Сега този град се намира в планини на височина 4 хиляди метра, височина, малко пригодна за човешко съществуване. Обаче останките от голямо пристанище, морските раковини, изображенията на ле­тящи риби и скелетите на изкопаеми морски животни свидетелствуват, че градът някога е бил много близо до морето или, както смятат някои, дори край самото мо­ре.

Но геолозите смятат, че Андите са се образували през третичния период, т. е. когато на Земята изглежда не е съществувал човекът.

В околностите на този град се намира езерото Тити-кака. Когато неотдавна изследователи се спуснали на не­говото дъно, на 8 м дълбочина намерили останки от пос­тройки, стени, състоящи се от огромни каменни блоко­ве. Тези стени край настлана с камъни улица са разположени успоредно една на друга и се простирали на разстояние повече от километър. Професор Рубен Вела от археологическия институт в Тиахуанако предполага, че откритите на дъното развалини са „крайбрежен храм, където са погребвани високопоставени лица“. Но как те­зи руини са се оказали на дъното на езерото?

Изследователите свързват този факт с произлязлото тук образуване на планини, което, както се каза вече, е станало през период, когато на Земята според възприе­тите схващания човекът не е съществувал.

Ако посочените по-горе предположения са верни, добиват яснота и редица находки, които при друг случай нямат никакво разумно обяснение.

Има съобщение, че още през XVI в. испанците намерили в Перу в сребърните рудници странен предмет – железен пирон, дълъг почти 18 сантиметра. Колко десетки хилядолетия е пролежал в недрата на земята говори фак­тът, че по-голямата част от пирона е била „циментира-на“ в парчето скала. Вицекралят на Перу Франсиско де Толедо дълго държал находката в кабинета си и обичал да я показва като интересен куриоз. Има редица съоб­щения за подобни находки.

В Австралия например в каменовъглени пластове е намерен железен метеорит със следи от обработване. Намерен е в третичните слоеве, т.е. „разумни“ ръце трябва да са го докосвали преди 30 милиона години. Списанието „Proceeding of the Sosiety of Antigutes of Scotland” („Съобщения на Шотландското дружество по древна ис­тория“) писало за намирането  на метален предмет в пласт каменни въглища на територията на Шотландия. Още едно подобно съобщения е това за намерената златна верижка, открита през 1891 г. в парче каменни въглища.

Повечето историци се отнасят скептично към тези съ­общения. Очевидно следва да се почака, докато подоб­ни находки бъдат намерени в резултат на т.н. „чист ек­сперимент“, т.е. при условия, изключващи всякаква не­точност.

Такава сдържаност и предпазливост е обяснима не са­мо защото науката познава немалко прибързани изво­ди, грешки и дори фалшификации.но и защото на чо­вешкото мислене е свойствена известна инертност. До­ри и най-големите умове на човечеството не винаги са свободни от някои предубеждения. Попитали веднъж гениалния физик Алберт Айнщайн дали вярва, че през близките столетия хората ще успеят да овладеят енерги­ята на атомното ядро.

-О, това е напълно изключено! – възкликнал без ни най-малко колебание ученият.

И все пак само след 10 години е взривена първата атомна бомба.

Ако находките, някои от които се споменаха, се пот­върдят, това ще покаже, че разумът на нашата планета е съществувал много по-отдавна.

В подкрепа на тезата, че разумен човек е имало на на­шата планета много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим, говорят откритията през последните десети­летия.

Черепът на зиджантропа и каменните оръдия, намерени през 1950 г. от Л. Лики, отдалечиха времето на човешкото съществуване с 600 000 години, като го доведоха почти до 2 000 000 години. През 1969 г. международна археологическа експедиция (в чийто състав имаше  I белгийски, френски и американски изследователи), направи в Южна Етиопия ново откритие. Тази находка показва,  че  човекът  се е. появил  още  по-рано  –  преди   4 000 000 години.

По такъв начин излиза, че периодът на историята (по- вярно – на праисторията) на човека е бил двойно по-дълъг. Едновременно с това по-продължителното съществуване на човека е още един довод за възможността на Земята да са съществували някакви ранни, неизвестни нам цивилизации.

За това, че през периода, който е предшествувал катастрофата, би трябвало да съществуват някакви циви­лизации, притежаващи високи познания, сочат и мно­гобройните съобщения за опити да се спасят някакви знания пред лицето на надвисващото бедствие.