Докато за градината се избират растения, подходящи за наличната почва, при саксийните цветя почвата (саксийната пръст) се приготвя съобразно с изискванията на растенията. От нея се изисква да е рохкава, като се изключи пръстта за блатните растения, които растат в сбита почва. Хранителните вещества се вземат от градинската почва или от животински тор.
Пресният животински тор е полезен за много растения, но не се употребява,, понеже издава лоша миризма. Птичият и напълно разложеният човешки тор са много хранителни, но трябва да се дават в малки количества, за да не изгорят, както се казва, корените. За да стане сместа по-достъпна за въздуха, към нея се прибавя пясък — чист, премит речен (не кариерен) пясък. Угнилият листен тор- (листовката) се слага, за да увеличи шупливостта на сместа и да създаде по-висока киселинност в нея. (Най-добра е буковата листовка. Ако не можете да се снабдявате с нея, приготвяйте си листовка от окапалите листа на липата, акацията — и даже от листата на плодните дървета, но не и от върба и дъб, които съдържат много танин. Натрупайте листата накуп в градината, прибавете към тях малко оборски тор, поддържайте купа влажен и го прехвърляйте 2—3 пъти през годината.) Шупливостта на тора и киселинността му се увеличават още по-лесно с разложен торф, но той се среща рядко в нашата страна. Подобно на листовката действува торът от изгнили дървета,, каквато е например изгнилата сърцевина на върбите. За някои растения, между които е азалеята, е нужна ерикова пръст — смес от пръстта и изгнилите листа на ериката (пирен, гарига) или на боровинките. Добре, е към почвената смес да се прибавят едро счукани дървени въглища. Те са хигроскопични и регулират влагата.
Съставните части на сместа се отмерват по обем, не по тегло. За най-разпространените цветя се приготвя смес от равни части градинска пръст (пръст, взета от горния, обработваемия почвен пласт), разложен говежди тор, листовка и пясък.