Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на ФЛ може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица.
Правната уредба на поставянето под запрещение е комплексна, тя включва една материално правна норма – чл.5 от ЗЛС и процесуалните правила за особеното исково производство при съблюдаването на които съдът се произнася по иска. Чл275 – 277 от ГПК:Чл. 275. (1) Поставяне едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) По тези производства участието на прокурора е задължително.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако стане нужда, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(4) Ако след разпита съдът намери за нужно, назначава му временен попечител, който да се грижи за личните му и имуществени интереси.
Чл. 276. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1983 г.) (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под пълно запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените разноски.
Чл. 277. (1) Производството по отменяването на запрещението е същото, както онова по допускането му.
(2) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството или от настойника.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълнолетни и пълнолетни ФЛ при две условия:
1. Първото изискване е свързано с болестно състояние на лицето, което засяга интелекта, психиката и волята. Изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Слабоумието според медицинсата наука има различни степени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност и олигофрения. Душевните болести представляват разстройство на психиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите ако са причинили душевни болести също могат да послужат като основание за запрещение;
2. От съществено значение за поставянето под запрещение е как се отразява болестното състояние в/у възможностите на лицето за сазнателни действия и насочване на волята. Чл.5 от ЗЛС допуска поставяне под запрещение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своте работи или е намалила възможностите му за това. Втората материална предпоставка за запрещението ще бъде налице когато страдащия от слабоумие или душевна болест не може да възприеме съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и волята са по слабо засегнати в следсвие на което е намалена възможността лицето да се грижи за своите работи, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.
До ограничаване на дееспособността чрез запрещение се прибягва когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат.
Пълнолетните лица и еманципираните непълнолетни лица могат да бъдат поставени както под пълно така и под ограничено запрещение.
Иск за поставяне под запрещение пред ОС по местожителството на засегнатото лице могат да предявят съпругът, близките роднини, както и всяко заинтересовано лице, което действа в обществен интерес или в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Участието на прокурора е задължително независимо кои е предявил иска и той може да обжалва Р. на първоинстанционият съд, без значение в какъв смисъл е то.
Лицето, чието запрещение се иска задължително трябва да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично заведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него за да го разпита. Ако съдът намери за необходимо след разпите му назначава временен попечител. До назначаването на настойник или попечител.
Съдът преценява дали се налага назначаването на вещото лице.
Съдът не е обвързан с вида на зепрещението претендиран в исковата молба. Той определя степента на ограничаване на дееспособността, самостоятелно и въз основа на събраните доказателства по делото.
Решението с което се уважава искът има за последица отнемане на гражданската дееспособност при пълното запрещение – лицето се приравнява на режима на малолетните; ограничено запретения се приравнява на режима, който важи за непълнолетните ФЛ.
Решението с което се отхвърля искът не засяга дееспособността на ответника и няма конститутивно действие. Съпругът и респ. родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в обществено заведение такъв е управителят на заведението. В тези случаи не се образуват дела за настойничество или попечителство в общината чл.128 от СК. Във всички останали случаи след влизане в сила на Р. за поставяне под запрещение съдът съобщава това на органа по настойничество и попечителство при съответната община.
Когато има основания за промяна на вида на запрещението или за прекратяването му съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставяне под запрещение, още от органа по настойничество или от настойника.