Предложенията за ограничаване на емисиите парникови газове, които са направени досега на конференцията относно климата в Копенхаген, няма да успеят да предотвратят затоплянето на планетата с 3 градуса през следващия век, пише британският вестник „Гардиън”, позовавайки се на неофициален доклад на ООН.
Документът хвърля сериозно съмнение относно успеха на усилията на световните лидери за ограничаване на емисиите газ до нива, които няма да предизвикат затопляне над 2 градуса.
Увеличаване на температурата от 3 градуса означава риск от наводнения за още 170 милиона души и заплаха от недохранване за още 550 милиона души. Заедно с това затоплянето над 2 градуса ще застраши съществуването на 50% от биологичните видове.
Вчера надеждите за постигане на споразумение отново се събудиха, след като САЩ направи усилие да спаси преговорите от неуспех. Хилари Клинтън предложи 100 милиарда долара годишна помощ за развиващите се страни в борбата им срещу глобалното затопляне. Сега пристигането на Барак Обама е още по-очаквано, особено в контекста на предвижданията, че държавният глава на САЩ ще увеличи предложената сума.
В рамките на заключителния ден от международната климатична конференция в Копенхаген, датският премиер Ларс Расумсен прехвърли отговорността за постигане на нов климатичен пакт на международен екип от държави, който трябва да спаси форума в Копенхаген от провал, съобщава датският вестник „Юландс постен”.
На свой ред, в последен опит да постигне споразумение, ЕС свика снощи среща на основните играчи в климатичното споразумение, на което е била изготвена проектодекларация за съкращенията на вредните емисии. Още снощи европейски лидери призоваха САЩ да обяви по-амбициозен план за съкращаване на вредните въздействия в атмосферата, окачествявайки президентът Барак Обама като лидер, който трябва да поведе останалите. Барак Обама се очаква да пристигне тази сутрин в датската столица, припомня изданието.
Снощи шведският премиер Фредрик Рейнфелд положи много усилия да обедини двете най-мощни икономики – тези на САЩ и Китай – в единна борба срещу климатичните промени и глобалното затопляне, пише шведският вестник „Свенска Дагбладет”. В рамките на извънредна среща, свикана от шведското председателство на ЕС снощи, Рейнфелд се опита да убеди най-влиятелните световни лидери – китайския премиер Вън Цзябао и американския държавен секретар Хилари Клинтън да се съгласят с по-амбициозни съкращения на вредните емисии в атмосферата и повече средства за борба с глобалното затопляне. Шведският премиер е насочил усилията си да убеди САЩ да ограничи промишленото си производство, което е основният източник на парникови емисии и Китай – да допусне международни инспекции на положените усилия за борба с климатичните промени.
Китай бе подложен на силен дипломатически натиск, за да се откаже от основните си искания, които може да възпрепятстват усилията за подписване на международно споразумение за климатичните промени в Копенхаген, съобщава британският вестник „Индипендънт”.
Американският държавен глава ще се появи на конференцията в Копенхаген, ден след като държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън наелектризира атмосферата с ангажимента на страната за отпускане на 100 милиарда долара годишно като помощ за развиващите се страни в борбата с климатичните промени.
По този начин към Китай бе отправено силно предизвикателство да обяви своя принос към международните усилия за ограничаване на емисиите парникови газове. С отказа си да се ангажира с конкретни мерки, в очите на Вашингтон Китай се превърна в пречка за договора за ограничаване на климатичните промени, като в същото време подлага на риск и щедрата оферта.
Сега всички са вперили очи в Китай, за да видят дали ще приеме ролята на лошия, който възпрепятства международното климатично споразумение и лишава най-бедните страни от възможността да се борят с последствията от необратимото глобално затопляне.
Разногласията и конфликтите между световните лидери, участващи на климатичната среща в Копенхаген, които продължават и в днешния последен ден от форума, хвърлят сянката на провала над конференцията, коментира чешкият вестник „МФ Днес”. От една страна, САЩ предложи да осигури близо 100 милиарда долара годишно като помощ за развиващите се страни в борбата с климатичните промени. Но Вашингтон постави условието развиващите се страни да позволят редовни инспекции на нивата на вредните емисии. Китай обаче даде да се разбере, че няма да позволи подобни инспекции.
И докато американският президент Барак Обама е на път за Копенхаген в опит да „спаси” конференцията, различните държави продължават да правят различни предложения за съкращаване на парниковите емисии. Междувременно, чешкият премиер Ян Фишер също се очаква да пристигне днес в Копенхаген.
Германският канцлер Ангела Меркел се обърна с призив към световните лидери, събрали се в Копенхаген на конференция, посветена на климатичните промени, да покажат повече желание за компромиси, в името на постигането на новия климатичен пакт, пише днес австрийският „Ди Пресе”. Меркел уточни, че страните от ЕС имат готовност да намалят обема на вредните емисии в атмосферата с 30 % до 2020 г., само ако останалите големи икономики направят същото.
По време на вчерашния ден датското домакинство на световния форум изглеждаше почти отчаяно от изхода на срещата. Само изявлението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, която за първи път спомена за подпомагане на развиващите се държави в борбата с климатичните промени, даде надежди за успешното приключване на срещата./агенция „Фокус“/