Когато реагираме на дадена ситуация с отрицателна емоция, оставената в съзнанието следа узрява и повлиява отрицателно на друга житейска ситуация. Например ако някой ни е ядосан и ние на свой ред му отвърнем с гняв, оставяме следа, а тя увеличава вероятността у нас отново да се надигне гняв. Нещо повече, по-голяма става вероятността да попаднем във вторични ситуации, които ще способстват издигането на нашия привичен гняв. Това се осъзнава лесно, ако често сме изпитвали гняв или ако познаваме такъв човек. Гневливите хора непрекъснато попадат в ситуации, които оправдават техния гняв; при негневливите това се случва по-рядко. Външните обстоятелства са сходни, но различните кармични предразположения създават различни субективни светове.
Ако емоцията е изразена бурно, тя може да породи пагубни резултати и реакции. Понякога гневът води до сбиване или друг тип рушително поведение. Възможно е да пострадат хора, физически или емоционално. Същото важи не само за гнева. Ако се даде воля на страха, това може да причини голям стрес за човека, който го преживява, да го отчужди от другите и т. н. Не е трудно да се разбере, че така се натрупват отрицателни следи, които влияят отрицателно на бъдещето.
Като потискаме емоциите си, пак оставяме отрицателна следа. Потискането е проявление на отблъскването. Настъпва, когато държим нещо вътре в себе си, залостваме го зад вратата и го заключваме там, скриваме някаква част от преживяванията си на тъмно, където те чакат, подхранвани от омраза, подходящата вторична причина, за да излязат навън. Тези емоции могат да се проявят по различни начини. Например ако потискаме завистта си към други хора, накрая тя може да се прояви в емоционален изблик или да си проличи в суровата ни преценка за хора, на които тайно завиждаме, дори да отричаме тази завист пред себе си. Подобни преценки са действия, основани на отблъскване, и също пораждат отрицателни кармични семена.