Запазеният у Хераклит Понтийски /ІV век пр. Хр./ разказ за срещата на Питагор и Леон от Флиунт, ни показва, че питагореците са схващали философията като изучаване изобщо, каква е същността на нещата и то изучаване, което не е за слава /както при олимпийските игри/, нито е за печалба /както е на пазара/, а безкористно-за задоволяване теоретическата потреба на човека за оформяне своя мироглед и стремежа към истинно знание.