Платон счита индивидуалната етика едностранчива и недостатъчна: тя се допълва и завършва в социалната. Основните въпроси за благоденствието на човека, за висшата му цел, за добродетелта и справедливостта се разрешават само в обществото. „Справедливостта“ обхваща всички нормални, правилни обществени отношение и следователно преминава в политика. Платон именно определя политиката като „изкуство и умение да се уреждат справедливо обществените човешки отношения“.
Платон вижда всички недостатъци на съществуващите в негово време държави, затова създава свой собствен идеал на държавата.
Първият белег на тази държава е нейният засилен централизъм, нейната силна държавна власт. Според него държавата възниква по естествена необходимост в интереса на взаимната защита и взаимопомощта. Но само оная държава е истинска, която се ръководи от идеята за справедливостта, и която има достатъчно морална и материална сила да провежда планове и организирано служението на общото добро.
За да се създаде такава държава, необходимо е да се премахнат класовият и съсловен егоизъм и всеки да служи на онова място, където ще бъде най-полезен. Платон се обявява против това да управляват държавата случайни, некадърни и користолюбиви хора, които всичко разбъркват и разрушават, вместо да творят. Той негодува, че за всеки друг занаят или професия се търсят подготвени хора, специалисти, а само когато се дойде до това „царствено изкуство“ /basiliki teksie
/ управлението на държавата-се вземат профани и случайни лица, които служат не на общото, а на своите лични или класови интереси.
За да се премахне това, Платон счита необходимо да се възпита и обучи едно управително съсловие от около хиляда души /Платон има предвид държава, голяма колкото самата Атина/. Това съсловие е управително, ръководещо тяло, но не използва властта за себе си, а служи на народа. Затова то няма частна собственост над нищо, дори жените и децата тук са общи. Живее се напълно на комунални начала: общ стол, лагерен живот, възпитаване и каляване, суров и прост живот, никаква изнеженост и разкош, недокосване до сребро и злато. Мъжете имат право на брачен живот между 25-55 години, а жените между 20-40 години. Полово сношение през това време се позволява или забранява в зависимост от нуждите за деца. Децата на управителското съсловие не са някому частни, а общи, държавни. Те се възпитават с оглед на бъдещата им служба. Мъжете и жените са с еднакви права. Жените не са свързани с къщната работа, както и мъжете. Те еднакво с тях могат да участват в управлението.
Това управителско съсловие се състои от две неравни части. Една малка част от него са управници в същински смисъл на думата, а другата са войни или стражи. Тук влизат военните и полицейските служители, които стоят за запазване на вътрешния ред. Що се отнася до качествата на управниците и на стражите, Платон счита, че само онази държава ще преуспява, в която управляват най-мъдрите, философите-било, че философите стават управници, или че управниците стават философи и, в която запазването на страната е поверено на най-храбрите, най-самостоятелните и безкористните, незлоупотребяващите с дадения им меч.
Освен управници и военни в държавата има трето-най-многобройно съсловие-съсловието на стопанските деятели: земеделци, занаятчии, търговци и пр. За тях не важи комуналният ред: те имат частна собственост, частни жени и семейства, но затова пък са подчинени на властта и закона, на първите две съсловия, за да не могат изкористяват положението си. Със сила и власт се регулират икономическите отношения, за да няма прекомерно забогатяване и бедност, а да създаде обществена солидарност и хармония.
При такова трисъсловно устройство, и когато всяко съсловие всемерно изпълнява своите задължения, без да се вмества в правата и задълженията на другите, в държавата царува обществена справедливост, хармония и общо добруване. Както в душата на отделния човек справедливостта се състои в това, умът чрез мъдрост да води
сърцето, волята чрез храбростта да изпълнява, а чувствата, желанията чрез въздържание да се дисциплинират и урегулират, така е в държавата: мъдрите управляват, храбрите защитават, и въздържаните стопани изграждат държавата.
Специално управниците, философите, още от детство се възпитават за своята служба. Те се избират измежду най-изтъкнатите и най-мъдрите войни. Но те не могат да поемат властта преди 50 години.
До тогава стават военачалници и чиновници в държавата. Едва след тази възраст са достатъчно умъдрени да управляват: „Те трябва да бъдат твърди в своите нравствени убеждения, умъдрени в опита и се включват в колегията на управителите само тогава, когато докажат своите способности. /Трубецкой/.
Какво представлява от себе си идеалната държава на Платон?
Утопия ли е това или проект, да не забравяме, че в очите на Платон истинският идеал е по-реален от лъжливата действителност. Той обладава висша правда сам по себе си.
Независимо от това съществена ли е в действителността или съществува само в „небесата“? Само той единствен е естествен, произтичащ от истинската природа на човека. Ако реалните държави не са съгласни с този идеал, толкова по-зле за тях; съдържащи в себе си нещо противно на разума, на правдата и на природата на човека, те са обречени на гибел“./Виж с.н. Трубецкой/.
Обществените си възгледи Платон е изложил в диалозите „Държава“ и „Закони“.