На 10 юни /четвъртък/ от 18.00 ч. в арт-галерията на НДК ще бъде открита изложбата „ЗАЕДНО – За1” на Онник Каранфилян и Нина Колева-Каранфилян. В експозицията авторите ще представят живопис, графика и текстилна пластика в рамките на 15-тия Салон на изкуствата на Националния дворец на културата. За да участват в откриването, са поканени гости от различни етноси. Сред поканените са председателят на Съюза на българските художници – Ивайло Мирчев и писателят и журналист – Георги Парушев, както и художниците Захари Каменов, Мариана Каракостова, композиторът Хайгашод Агасян и мн. др. известни ценители на изобразителното изкуство. За доброто настроение на гостите ще се грижи и струнен квартет.
„Настоящата изложба се получи наистина доста интересна по няколко причини”, споделя Онник. „Първо е изложба от двама души, които са семейство – аз и Нина. Кръстихме я нарочно „ЗАЕДНО – За1”. С Нина се представяме за първи път заедно. Но показваме живопис, графика и текстилна пластика и може би ще покажем и още нещо, ако стигне времето. Живопис и графика показваме двамата, а текстилната пластика – само Нина. Освен това сме поканили гости от всички етноси и вероизповедания. Цялата изложба е с концепцията за нещата от живота, които са заедно, контрастни като форма и изпълнение, но еднакви като функции и приложения. Например – две маси или два стола и т. н.”, разказва за предстоящата изложба Онник, който е с арменски произход. Изложбата продължава до 23 юни 2010 г.
На откриването на изложбата „ЗАЕДНО – За1” Онник ще разкаже подробно и за още един скорошен успех, постигнат заедно от българи. Става въпрос за 3-я Международен екслибрис конкурс в Истанбул, в чието жури е бил и самият той, като вицепрезидент на Асоциацията на приятелите на екслибриса в България. Журито, в което страната ни е имала само един представител – Онник, се е събрало на 22 май т. г. и сред жестока конкуренция е отличило шестима българи. В състезание с над 4000 творби на творци от държави като Китай, Великобритания, САЩ, Русия, Чехия, Дания, четирима българи печелят награда – Юлиян Йорданов, Едуард Пенков, Марин Груев и Веселин Дамянов – Вес. Още двама българи – Румен Нечев и Петър Великов са отличени със сертификати. След кратко изчисление Онник казва, че България се оказва първа по брой на наградени участници и то в конкуренция с държави, традиционно силни в екслибриса. На 24 август т. г. отново в Истанбул ще се състои церемонията по награждаването на всички отличени, като ще има и изложби и представяне на каталози, която съпъства Световния конгрес на екслибрис сдруженията от цял свят.
Онник Каранфилян е роден през 1963 г. Завършва специалност „Графика” в НХА, прави графика и живопис, увлича се от керамиката, но е известен и като майстор на екслибриса. Основател е на Международен Екслибрис Център (2001), на Първото международно биенале на екслибриса (2002), на първото двуезично списание за екслибрис в България. Носител е на множество награди. Картините му са показвани в Музея на изкуствата в Сабадел, Барселона, Палфругел в Жирона, в Япония, Лондон, Германия, Националната художествена галерия и др. Негови творби се намират в частни колекции в Япония, Канада, Испания, Турция, Германия, Великобритания, Швеция, Кувейт, Ливан и САЩ.
Нина Колева-Каранфилян завършва НХА, работи в областта на текстила и батика. Има реализирани литографии в графична база „Самоков”. Тя е автор с художествени пана в редица офиси и частни домове. Работи в областта на изящните и приложни изкуства. Има реализирани театрални костюми за пиеси, нейни творби са притежание на частни колекции в Швеция, Франция, Ливан, България, Германия и Турция.
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга. Специфични за екслибриса са неговата лаконичност и изящество на рисунъка, изразяването на отношението към отделния човек — било със средствата на вица и шегата, било чрез символи и сравнения. През XX век превес вземат т. нар. „колекционерски екслибриси”, много от които изобщо не служат за обозначаване чия собственост е книгата, а попълват сбирките на колекционери на екслибриси, участват в изложби и се отпечатват в луксозни албуми. Това налага използването на графични техники извън установената – гравюра на дърво и линолеум, наложила се през Средновековието.