Една от многото илюзии в съзнанието на човека е ограниченото му по време съществуване. Причината за тази илюзия е невъзможността или по-точно загубената възможност за сетивно възприемане на други светове, освен материалния. Но човек съществува вечно, независимо какви метаморфози претърпява неговото съзнание и същност.
Напускайки материалния свят, човек губи само някои от телата си, материалното, етерното и евентуално астралното, това зависи от етапа на развитие – доколко е подготвено менталното тяло, за да може да приюти съзнанието на индивида. Тези трансформации не се отразяват на целостта на съзнанието, нито на неговата памет. Дори с напускането на по-грубите светове, съзнанието се освобождава от дисхармоничното обкръжение (престава влиянието на материалните мисли и емоции), в резултат на което се получава усещане за спасение от една постоянна потиснатост, възприятията стават леки и приятни.
Много често хората, които са в началото на своя еволюционен път, дори не разбират, че са прекрачили прага на смъртта. Понякога и до следващото въплъщение възприемат ставащото с тях като един сън. Причините са, че все още не са изградени в достатъчна степен по-фините тела и съзнанието не ги осъзнава (възприема) след прехода. Все още са силни безсъзнателните спомени от животинския период и от животинската колективна душа. Едва с натрупването на достатъчна информация, човек започва да възприема действителността достатъчно отчетливо и осъзнава себе си като отделен индивид. Оформянето на егото е важен етап при изграждането на разума (менталното тяло), защото от предходния етап е наследено само чувствено (астрално) тяло. За да могат душите по-лесно да осъзнават прехода на смъртта, отначало за това им помагат близки приятели и роднини, в които имат доверие. По късно натрупаната опитност дава възможност сами да осъзнаваме реалността на прехода.
Обитателите на астралния свят, които все още са в плен на илюзорните представи, в началото се втурват да осъществяват неосъществените си желания при пребиваването си в материалния свят. Строят къщи, градини, изобщо всичко, което смятат за нужно, за да бъде животът им рай. Обикновено бързо се отказват от тази си дейност, защото създаденото от тях бързо се разпада и те започват да губят интерес. Други съсредоточават своето внимание върху хората останали в материалния свят – опитват се да помагат на близките си хора или да отмъщават на неприятелите си. Действията им имат много малък резултат поради ограничените им знания и енергийни възможности.
По-напредналите индивиди, които са успели в някаква степен да осъзнаят всеобщото единство и принципите, които управляват световете, се опитват да запълват времето си образувайки така наречените групови души или по-точно можем да ги наречем „клубове по интереси“. На „оня свят“ общуването е телепатично и това дава възможност за бързо преодоляване на различията помежду отделните индивиди, още повече, стимулирани от общите интереси. Създава се възможност за колективно мислене, обединените енергийни възможности са многократно по-големи и по-резултатни, още повече, че чрез най-напредналия индивид всяка група получава помощ от по-висшите светове. Професионалните интереси са много деен повод за създаването на групови души – подсказват на въплътените си колеги тънкости в професиите, подсказват им нови идеи. Всеки изявен учен, музикант, художник, изобщо всеки изявен творец реализира колективно творчество, посредствените творци поради своя егоизъм се затварят за въздействията на „оня свят“ (не ги посещава музата).
Голямата част от човечеството обитава астралния и ментален свят. Ако действията на един индивид се ръководят от емоциите, преобладаващо обитава астралния свят. Ако мислите имат някакъв превес над чувствата имаме обитател на менталния свят. А нивото в съответния свят се определя от степента на осъзнатост и егоистичност (самолюбие).
Въздействието на другите светове, върху въплътените в материално тяло хора са разнообразни. На първо място са така наречените лаври – по-понятно е да бъдат наречени мисъл-форми и представляват реещи се в пространството мисли или чувства излъчвани от всеки един човек. Когато тези мисли или чувства са насочени към някого, те прилепват към неговата аура. Но когато мисъл-формите не са адресирани или когато получателят, за когото са били предназначени има добра защита и те не могат да се прикачат, остават да се реят в пространството. Привличат се от хора със съответната нагласа – мислещи или интересуващи се от темата, обща с тази на мисъл-формите. Оказват своето влияние върху приелия ги, а той остава с убеждението, че това е негово хрумване.
Много голяма част от отрицателните влияния произлизат от така наречените несъзнателни тъмни сили. Това са преобладаващата част от индивидите, въплътени или обитатели на астралния свят, които въпреки своята добронамереност поради илюзорните си представи за действителността и изкривената си ценностна система, със своите действия причиняват повече зло отколкото добро. Защото добро е само това, което е в хармония с Общия План, в унисон с цялостното развитие на Вселената. Всичко останало, което се разминава по място и най-често по време (не е подбран правилно подходящия момент) са източници на дисхармония и спъват общото развитие. Затова повечето хора, поради крайно ограничените си знания за всеобщите закони, много често влизат в противоречие с тях като влияят чрез директни внушения (доста често налагани силово) или чрез мислите и чувствата си излъчени в пространството. Особено в местата, където са струпани много хора, например, големите градове, пространствените мисъл-форми са толкова нагъсто, че приличат на градски смог и са получили наименованието кафяв газ. За разлика от автомобилните газове, кафявия газ много слабо се разнася от ветровете, просмуква се в предметите и се разпада много бавно – за някои масови мисли са необходими милиони години.
Естествено съществува и съзнателно зло. В голямата си част се причинява от неразвити индивиди с прекомерно развито его, гледащи на всички останали като на врагове. Проявите на садизъм могат да имат най-различно естество – от физическо унищожение до скрити интриги. Съществуват и съзнателни черни сили, които имат достатъчно знания и енергийни възможности, но са се отказали от единоначалието (Бог). Решили са, че всичко се управлява от механични закони и са превърнали собствения си егоизъм в център на Вселената. За убедителен аргумент признават само силата и на тази база е изградена тяхната ценностна система и йерархия. За осъществяването на целите си, използват хора, които се поддават на внушения и използват слабостите и недостатъците им за да ги манипулират. Повечето хора така и не разбират, че са били използвани, а си въобразяват, че всичко, което правят, е по тяхно желание. Най-уязвими за такива манипулации са хората с прекомерно развити гордост и честолюбие, а това развитие се определя от приоритетно развитие на егоизма за сметка на любовта към всичко съществуващо. Злите сили много лесно предизвикват всеки един човек да отмъщава за стореното му зло. Желанието да се даде поука обикновено не постига целта си или ефекта е минимален, обичайната реакция е също да се отмъщава. Така често се получава една безкрайна верига от отмъщения и прекъсването и е възможно единствено с приемането на правилото да не се отговаря на злото със зло. Всички рецепти, известни за предпазване от черните сили са недостатъчно ефективни и имат временен характер. Единственият ефективен метод е избавянето от собствените недостатъци и доброволно и мотивирано направеният избор за спазване на всеобщите закони.
Най-важното за всеки един човек е да разбере, че не съществува в нито един свят случайно или безсмислено зло. Всички процеси, по всички нива и светове се контролират от висшестоящите в Божествената йерархия и се допускат само тези събития и явления, които носят повече полза отколкото вреда. Ако този принцип не съществуваше, дисхармонията би се увеличавала непрекъснато и Вселената би престанала да съществува. Пример за положително използване на злото, е необходимостта да бъде разрушено нещо старо, за да бъде заменено с ново. Освен това всичко, което се случва с един човек, е много точно дозирано и винаги е съобразено с неговите възможности. По тази причина, всеки трябва да придобие увереността, че пред каквото и препятствие да бъде изправен, то е по неговите сили. И както винаги, всяко правило си има изключението – препятствието може да бъде непреодолимо, само ако вашите самоувереност и самочувствие са се увеличили над безопасните размери – в този случай се провежда операцията „натриване на носа“.
Вярвайте във висшата Мъдрост и Милосърдие. Както в материалния, така и на „оня свят“, всяка обособена група, общество или колективна душа, си има своя лидер. Нормално е той да не е случайно такъв. Лидер е преди всичко заради способността си да е проводник на по-висшите идеи. През него, в буквалния смисъл, протичат енергии, които достигат до всеки един от групата, като тяхното действие е не само физическо, а са носители и на информация, която подпомага осмислянето на битието, мотивира поведението на съответния индивид и синхронизира групата с всеобщите интереси. Така се реализира йерархията на съзнателните индивиди. Лидерите на групи образуват по-висшата колективна душа. Родовите лидери и лидерите на групи образувани по други признаци, изграждат националната групова душа. Националните лидери са свързани в расовите души. А расовите лидери, лидерите на световните религии, професионалните лидери в световен мащаб и т.н. образуват груповата душа на човечеството. Всички тези души са разположени на различни нива и светове и естествено имат все по-големи знания и способности, колкото е по-малко влиянието на дисхармонията върху свободния им избор.
В материалния свят съществуват много заблуди (илюзии) относно проявленията и смисълът на висшите сили. Това в голяма степен се дължи на многобройните контактьори, ясновидци, получилите някакво откровение, хора с манията да спасяват света, „осенени“ водачи, учители, гурута и т. н. Всички тези явления в основата си са обективни, обикновено тези хора имат високо ниво на развитие (но се срещат и обикновени шарлатани). Недостатъчната им чистота ги прави лесна жертва на злите сили с всички произлизащи от това следствия. Могат да бъдат различавани по два основни признака: ако се противопоставят на други групи или религии и ако проявяват симпатия или антипатия към хората.
Висшите сили: наставници, Учители, Ангели, Богове изключително рядко си позволяват да правят директни внушения и откровения. Това се допуска само в случаите, когато всички други способи не са дали желания резултат. В повечето случаи директното общуване дава отрицателни последици, защото Висшата воля се абсолютизира и едно конкретно указание се превръща в правило за всички подобни случаи. Това ограничава свободата на избора и съответно ограничава развитието. Много хора развиват много силно желание да общуват с Висшите сили. Но с това желание в повечето случаи привличат доста посредствени души от „оня свят“, които се представят за такива каквито не са. В ежедневието, Учителите на човечеството, за да не нарушават принципа за свободната воля и да не предизвикват кармични последици, работят с мисловни внушения, които външно не се различават от всички останали. Така всеки човек е поставен пред равностоен избор – избира между Мъдростта и заблудата (илюзията), а илюзорната ценностна система в повечето случаи избира заблудата. Това на практика показва, как човешките недостатъци пречат на проявите на Бог във всеки един човек.
Всички контактьори и ясновидци са свързани съзнателно или не с обитатели на „оня свят“. В по-голямата си част тези обитатели са доброжелателни, но с ограничени възможности. Но силното желание за контакт, пречи на обективната преценка и всеки контактува най-малко със Сина на Бога (което също е вярно, защото всички сме деца на Бога). За да заглушат периодически появяващите се съмнения, превъзнасят потвърденото от ежедневието и се стараят да не забелязват гафовете (или омаловажават значението им). Както вече споменах, нормално е едно послание да е доста общо по смисъл и да не съдържа конкретни указания, но в повечето случаи приемащите го със самочувствието на богоизбрани и безпогрешни си позволяват да правят коментар или тълкуване. Резултатите са повече от плачевни.