Липа — Tilia argentea Desf., Tilia cordala Mill., Tilia platyphyllos Scop. Сем. Липови — Tiliaceac

Разпространение. Среща се из горите, скалните места и храсталаците на предпланинския и ниския планински пояс в цялата страна.

Описание. Листата са с дълги дръжки, последователни, сърцевидни, заострени и неравномерно назъбени. За медицински це­ли се бере цветът на три вида липа: дребнолистна(ТШа cordata),едро­листна (Т. platyphyllos) и сребролистна (Т. argentea). Листата на дребнолистната липа отгоре са голи и тъмнозелени, а отдолу — синкавозелени, като между жилките от долната страна на листа има жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани по 5 до 9 в съцветия. Листата на едролистната липа са еднакво зелени от двете страни и са по-едри, като ъглите между жилките от долната страна на петурата са покрити с белезникави власинки. Власинки има и по листните дръжки и младите пъпки. Съцветията се състоят от 2 до 5 цвята. На сребролистната липа за разлика от другите два вида липа листата от долната страна са изцяло покрити с власинки, от което изглеждат бели. С власинки е покрит и присъцветникът. Цве­товете в съцветието са от 2 до 7. Цветовете на всички видове липа се състоят от петлистна чашка, петлистно зеленожълто венче (за сребролистната бяло венче) и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е срас­нала с главната жилка на едър, ланцетовиден, кожест и гол присъцветник с бледожълтеникав   цвят и мрежеста нерватура.

Плодът на всички видове липа е топчесто орехче. Медоносно растение.

Използуваема част. Цветът на всички видове липа със или без присъцветник, брани през време на цъфтежа, юни—ав­густ. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушгнето потъмняват. Цветовете на различните видове липа се събират, сушат се и се опаковат поотделно. Ако се събира само цветът, той се откъсва от присъцветника преди сушенето. Така набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 45°С. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка започне да се чупи при огъ­ване. Изсушената билка е със светлозелена окраска на цвета и жълтозелена на присъцветника, с приятна миризма и слад­никав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво място. Изна­сяна билка.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от фарнезол и др.), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида ти-лиацин, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, слуз и др.

Лечебно действие и приложение. Липата про­явява силно потогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и противомикробни свойства. При­лага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се при забо­лявания на пикочните органи.

В българската народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, истерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение и в пивоварната и парфюмерийната про­мишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвета се слага в 200 г вода да ври 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно при­лагане 100 г липов цвят се слага в 2 л вода да кипне, след което отва­рата се,излива във ваната за бани.