Съгласно Договора от Амстердам през 1999 г. Хавиер Солана е избран за първи върховен представител за Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз.
Задачата за изграждане на Европейската политика за сигурност и отбрана държавите-членки на ЕС свързват с постигането на конкретна цел — способността за дислокация и поддържане в продължение на една година на сили за бързо реагиране с военноморска и военновъздушна подкрепа. Тези сили за бързо реагиране все още няма да представляват истинска европейска армия. Вместо това те ще бъдат съставени от контингенти на съществуващите национални въоръжени сили.
Въпреки това след създаването на Комитет по политиката и сигурността (КПС) се изгражда Военен комитет на Европейския съюз (ВКЕС) и Военен щаб на Европейския съюз (ВЩЕС), управлявани от Съвета и със седалище в Брюксел. Така Съюзът вече разполага със свой собствен политически и военен инструментариум за провеждане на мисиите, с които се ангажира: хуманитарни мисии извън границите на Европа, умиротворителни операции и други задачи за овладяване на кризисни ситуации.
Тъй като военните технологии стават все по-сложни и скъпи, правителствата на държавите-членки на ЕС смятат, че необходимостта от съвместна работа в областта на производството на оръжия се засилва. Освен това, за да могат техните въоръжени сили да провеждат съвместни мисии, техните системи трябва да могат да работят съвместно и въоръжението им следва да е достатъчно стандартизирано. Европейският съвет от Солун през 2003 г. реши да създаде Европейска агенция за отбрана.
От 2003 г. ЕС е провел редица умиротворителни операции и мисии за овладяване на кризисни ситуации. Най-важната от тях е тази в Босна и Херцеговина, където 7000 военнослужещи от военните сили на Европейския съюз (ЕUFOR) заместиха мироопазващите сили на НАТО през 2004 г.