Телепатията може приблизително да се определи като свързване на ума с ума със средства, различни от петте сетива, до които материалната наука ограничава човека, а именно: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – зрението, слуха и осезанието са сетивата, които се използват най-често. Според материалната наука, ако два ума са поставени извън възможността да се свържат чрез някое от обичайните сетива, няма да има връзка. А ако се окаже, че все пак при подобни обстоятелства има връзка, трябва да се направи логичният извод, че човек притежава и други сетива освен петте, които му се приписват или които му се признават от материалната наука.