Това ниво на мисловна дейност е общо за нас и животните, най-малкото в неговите нисши форми. Това е първото ниво на мисловна дейност в стълбата на еволюцията. Най-нисшите му аспекти са в сферите, в които съзнанието е едва забележимо, и то тръгва от това ниско ниво на стълбата, за да достигне до една много висока степен на съзнание в сравнение с най-нисшите му аспекти; всъщност, когато започва да се слива с петия принцип, е трудно да бъде разграничено от нисшите форми на последния.
Първите наченки на инстинктивния ум могат да се видят още в минералното царство, в частност в кристалите. След това в растителното царство той се издига по-определено и отчетливо по стълбата, като някои от по-висшите семейства растения демонстрират дори елементарна форма на съзнание. След това, в света на животните, се забелязват нарастващи прояви на инстинктивния ум от почти растителния интелект на нисшите форми, докато достигнем до една степен, която е почти равна на нисшата степен в човешкия живот. След това, при хората, забелязваме как постепенно преминава в петия принцип, интелектът, докато накрая, при най-висшите форми на днешния човек, виждаме как петият принцип, интелектът, контролира и подчинява до известна степен на себе си четвъртия принцип, разумно или неразумно. Запомнете обаче, че дори и най-висшата форма на човека носи със себе си четвъртия принцип, инстинктивният ум, и я използва в различна степен или е използвана от него. Инстинктивният ум е най-полезен за човека на този етап от неговото развитие – той не може да съществува като физическо същество без него – и той може да се превърне в най-ценния му слуга, ако го разбира; но тежко му, ако му позволи да поеме контрола или да узурпира прерогативите, принадлежащи на неговия по-голям брат. И сега, точно на това място, трябва да насочим вниманието ви към факта, че човекът е същество, което все още се развива; той по никакъв начин не е завършен и краен продукт. Достигнал е настоящето си ниво на развитие след тежко пътуване; все още обаче е едва изгрев Слънце и денят тепърва настъпва. Петият принцип, интелектът, се е разгърнал до известна степен, в частност в най-развитите днешни хора, но това разгръщане в много от хората е в самото си начало. Много от хората стоят съвсем малко над животните и техният ум функционира почти изцяло на инстинктивно ниво. И всички днешни хора, с изключение на малцината много високо развити индивиди, трябва да бъдат непрекъснато нащрек, за да не може от време на време инстинктивният ум ненужно да упражнява своята власт върху тях, когато най-малко го очакват.
Най-нисшият аспект от дейността на инстинктивния ум наподобява активността, характерна за растителното царство. Работата на нашите тела се върши от тази част на ума. Постоянната работа по възстановяването, лекуването, обмена, храносмилането, асимилацията, отстраняването на отпадните продукти и т.н. се изпълнява от тази част на ума, изцяло под нивото на съзнанието. Удивителното действие на тялото, в болест и здраве, се върши усърдно от тази част на нашия ум изцяло без участието на съзнанието. Разумното действие на всеки орган, част или клетка на тялото е под надзора на тази част на ума. Прочетете в „Науката за дишането“ за удивителния процес на кръвообращението, за пречистване на кръвта и други и ще добиете макар и бледа представа колко удивителна е работата дори и на това най-низше ниво на инстинктивния ум. В бъдещата ни книга, „Хатха йога“, ще разкажем повече за неговата работа, но всяка школа по физиология ще ви даде ясна представа за това, което той върши, въпреки че представителят на тази школа няма да ви каже нищо за причината, която е в основната на неговото функциониране.
Тази част от работата на инстинктивния ум се изпълнява добре в животните, растенията и човека, докато последният не започне да демонстрира малко разум, когато започне често да се намесва в работата, която по своята същност спада към това ниво на ума, и не започне да й изпраща вредни предложения, мисли, изпълнени със страх, и т.н. Но посоченото затруднение е временно, защото когато интелектът се разгърне още малко, той вижда грешката, която е направил, и се заема с отстраняването на проблема и с предотвратяването на повторното му възникване.
Това обаче е само една част от владенията на инстинктивния ум. С напредването на животното по стълбата на еволюцията то започва да се нуждае от някои неща за своята защита и благополучие. То не може да разсъждава по тези въпроси, затова този удивителен разум, обитаващ подсъзнателно в инстинктивния ум, се разгръща, докато не започне да схваща и разрешава ситуацията. Той събужда „инстинкта за борба“ в животното в името на неговата защита и това действие на инстинктивния ум, много подходящо за тази цел и от съществено значение за запазването на живота на животното, продължава да присъства и в нас и понякога се проявява с изненадваща сила в нашия начин на мислене. В нас все още има много от стария боен дух на животното, въпреки че сме се научили да го контролираме и да го обуздаваме благодарение на светлината, придобита от разгръщането на по-висшите ни способности. Инстинктивният ум освен това учи животното как да изгражда своите гнезда, как да мигрира преди идването на зимата, как да изпада в летаргия по време на зимния сън, както и на хиляди други неща, добре известни на студентите по естествена история. И ни учи как да правим стотиците неща, които вършим инстинктивно, а освен това поема изпълнението на задачите, които се научаваме да изпълняваме с помощта на нашия разум и които след това прехвърляме на инстинктивния ум, а той започва да ги изпълнява автоматично или почти автоматично. Удивително е колко много от ежедневните ни задачи се изпълняват под ръководството на нашия инстинктивен ум, подчинен просто на един непостоянен контрол от страна на интелекта. Когато се научим да правим нещата „наизуст“, ние наистина сме ги овладели на интелектуалното ниво и след това ги прехвърляме на инстинктивното ниво на мисловна дейност. Жената с нейната шевна машина, мъжът, който работи със своя инструмент, художникът със своята четка – всички те откриват в инстинктивния ум добър приятел; всъщност интелектът скоро би се уморил, ако трябваше да върши тези всекидневни задачи. Обърнете внимание на разликата между това да се научиш да правиш нещо и това да го правиш, след като то е било усвоено. Разбира се, тези прояви на инстинктивния ум са сред най-висшите му аспекти и се дължат главно на контакта и на сливането му с разгръщащия се интелект.
Инстинктивният ум освен това е и умът на „навика“. Интелектът (или на притежателя на инстинктивния ум, или на някой друг човек) му предава идеи, които той след това съвестно изпълнява за последния, освен ако те не бъдат коригирани или не му бъдат дадени по-добри или по-лоши нареждания от интелекта на някой друг човек.
Инстинктивният ум е ексцентричен склад. Пълен е с неща, получени от различни източници. Съдържа много неща, които е получил по наследство; други неща, които е развил в себе си, чиито зародиши са били посети по времето на първичния импулс, който е поставил началото на живота; други неща, които е получил от интелекта, включват внушения от други хора, както и мисловни вълни, изпратени от умовете на други хора, които са се настанили в неговите коридори. Тук се намират всякакъв вид глупости, както и много мъдрост. Ще се спрем на този въпрос в следващите уроци, в Главата за внушението и самовнушението, силата на мисълта и т.н.
Инстинктивният ум демонстрира различни степени на съзнание, вариращи от почти абсолютно отсъствие на съзнание до обикновеното съзнание на най-висшите сред животните и нисшите форми на човека. Самосъзнанието възниква в човека с разгръщането на интелекта и за него ще стане дума, когато му дойде времето. Космическото или универсалното съзнание възниква с разгръщането на духовния ум и него ще разгледаме по-късно. Това постепенно развитие на съзнанието е най-интересният и важен клон на нашия предмет и той ще бъде засяган и за него ще става дума на различни места в този курс.
Преди да преминем към следващия принцип, трябва да насочим вниманието ви към факта, че инстинктивният ум е седалището на желанията, страстите, инстинктите, усещанията, чувствата и емоциите от по-нисш порядък, проявяващи се както в човека, така и в животните. Съществуват, разбира се, и по-висши идеи, емоции, въжделения и желания, достигащи до човека от разгръщащия се духовен ум, докато животинските желания и обикновените чувства, емоции и т.н. принадлежат на инстинктивния ум. Всички „чувства“, спадащи към нашата страстна и емоционална природа, принадлежат на това ниво. Всички животински желания, като глад и жажда, полови желания (на физическо ниво); всички страсти, като физическата любов, омразата, завистта, злобата, ревността, отмъстителността, са част от него. Желанието за физическото (освен като средство за постигане на по-висши неща), копнежът към материалното – всичко това спада към настоящето ниво. Този принцип е най-материалният от трите мисловни принципа и е принципът, за който е вероятно да ни обвърже най-тясно със земята и земните неща. Помнете, че ние не осъждаме материалните или „земни“ неща – всички те са съвсем на мястото ей; но човек при своето разгръщане израства достатъчно, за да разбере, че тези неща представляват просто средство за постигането на една цел, просто стъпка по пътя на духовната еволюция. И с този по-ясен поглед върху нещата той престава да бъде обвързан прекалено здраво с материалната страна на живота и вместо да я разглежда като цел на всички неща, вижда, че в най-добрия случай тя е само средство за постигането на една по-висша цел.
Много от „животинските“ инстинкти все още присъстват в нас и се проявяват по-силно в неразвитите хора. Окултистите се учат да обуздават и контролират тези нисши инстинкти и да ги подчиняват на по-висшите мисловни идеали, които се откриват пред тях. Не се обезсърчавай, скъпи ученико, ако откриеш, че в теб все още има доста от животното. Това не е знак за „негодност“ или за зло; всъщност самият факт на признаването на неговото съществуване от даден човек е знак, че неговото разгръщане е започнало, защото същото нещо съществуваше и преди, но не беше познато такова, каквото е, докато сега то едновременно е забелязано и познато. Знанието е сила; научете се да познавате останките от животинската природа в себе си и се превърнете в звероукротител на диви животни. По-висшите принципи винаги добиват надмощие, но за постигането на тази задача се изисква търпение, постоянство и вяра. Тези „животински“ неща в своето време са били съвсем на място, животното има нужда от тях, те са били „добри“ за съответната цел, но сега, когато човек се е изкачил по-високо по своя път нагоре, той вижда по-ясно и се учи да подчинява своите по-нисши части на по-висшите. Нисшите инстинкти не са внедрени във вашата природа от „дявола“; вие сте ги получили честно. Те са се включили в процеса на еволюцията като подходящо и истинско нещо, но до голяма степен са били надраснати и сега могат да бъдат изоставени. Затова не се плашете от това наследство от миналото; можете да го изоставите или да го подчините на по-висшите идеи, докато пътувате по пътя. Не го презирайте, макар и да го тъпчете с крака -това са стъпките, по които сте достигнали до настоящето си състояние и по които ще стигнете до още по-големи висоти.