Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. В него има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. То е една велика загадка. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Колкото повече се дъвче то, толкова повече придобива човек. Най-чиста храна е житото. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй, както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Много нещо от Слънцето е вложено в житното зърно и ако можехте да извличате от него това ценно съдържание, нямаше да имате нужда от друга храна. Всички други храни идват като допълнение на житото и хляба.
Ако ние знаехме как да употребяваме храната, нямаше да ни трябва абсолютно никаква друга храна освен житото. Като променяш, своето състояние, ти ще привличаш всички ония елементи, които се съдържат в житото. Да допуснем, че искаш да извлечеш елементи за ума си. Какво ще направиш? Ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога на любовта. Само така ще извлечеш тия необходими за тебе елементи от житото, които Слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, за сърцето си, ще впрегнеш кислорода на работа.
Аз предпочитам суровото жито пред топлия печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност.
Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Най-добре е житото да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари и в този вид, докато е топло още, да се яде. Ако остане житото от днес за утре, то не трябва да се яде. Всеки ден трябва да се вари прясно жито.
Вие можете да ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и да го опечете на хляб. Като вземете една круша, вие може да я опечете и така да я ядете, а може да я ядете в естествения й вид. И житото, и крушата, както и всички плодове, са печени веднъж от Слънцето. В природата съществува един вътрешен процес, в който се проявява животът. Когато житното зърно расте и зрее, то придобива живот в себе си. Обаче, когато житното зърно се пече, то не придобива живот.
Не е нужно житото да се мели. Достатъчно е житото да се счука и така да се яде. Според мен, човек не трябва да яде много. Той се нуждае от малко храна, която трябва да се смели, да не остават никакви излишъци в стомаха. Храната трябва да се смила напълно, да не остават излишъци; така също и горенето на телата трябва да става пълно, да не се отделят излишни вредни газове. И наистина, ако човек може да извади всичката енергия от житото, със сто грама жито той би могъл да поддържа живота си цяла седмица. А колко пъти по 100 г жито консумира днес човек в продължение на цяла седмица.
При това колко малко енергия консумира човек от храната, която възприема в себе си? Какво трябва да яде човек на физическото поле? Хляб най-важното нещо. Яденето е едно благословение, което Бог е дал и неговата задача е велика. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важното е да се дъвче много добре и да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат. Да ядат не знаят, да спят не знаят, да дишат не знаят, а искат да са здрави. Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни. Човек може да живее само с хляб. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. Хляб трябва да се прави от ново, прясно жито, за да е здравословен. За предпочитане е хлябът да се препича отколкото да се яде недопечен.
Хлябът е даден на човека по благодат, като благословение. Ако зъбите са здрави, яжте житото сурово, няма защо да го мелите и печете.
Хлябът, най-необходимата и свещена храна за човека, не допринася тази полза, каквато се очаква, понеже е приготвен с ругатни, караници и недоволство. От всички храни, най-хубаво е житото и хлябът. Всички други храни щват да допълнят хляба.