С последните промени в НПК / в сила от 28 май 2010 г./ България изпревари въвеждането на ключови разпоредби от Директивата на ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Това стана ясно по време на днешното заседание в Люксембург на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС, в което участва министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Министрите на правосъдието от ЕС приеха директивата, която е и първата одобрена директива на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор. Документът определя общи минимални стандарти за правото на устен и писмен превод в наказателното производство на държавите-членки на Европейския съюз. Въпреки че правото на устен и писмен превод в рамките на наказателното производство е установено в чл. 5 и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и е доразвито в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската комисия счита, че е необходимо да бъдат взети мерки на ниво ЕС, с цел утвърждаване на принципа на взаимно признаване.
Според приетата директива право на устен и писмен превод имат всички лица, заподозрени в извършването на престъпление, до произнасянето на окончателната присъда, като това право се отнася и за производството по изпълнение на европейската заповед за арест. Заподозреният има право на писмен превод на основните документи, включващи заповедта за задържане, обвинителния акт, основните доказателства и съдебното решение.
Предвидено е разходите за устния и писмения превод да се поемат от съответната държава-членка. Определено е основното изискване за гарантиране на качеството на устния и писмения превод.
Според промените в Наказателно-процесуален кодекс на Република България /чл. 55, ал. 3/, предложени от Министерството на правосъдието и одобрени от правителството и Народното събрание:
„(3) Когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език.”
В рамките на провеждащия се в Люксембург Съвет по правосъдие министър Попова проведе двустранна среща с румънския си колега Каталин Предою с основна тема напредъка на България и Румъния във връзка с Механизма за сътрудничество и оценка. В България сега има благоприятни условия за реформа и политическа воля за провеждането й, ние оценяваме Механизма за сътрудничество в областта на правосъдието изключително еднозначно – като действен и полезен, е подчертала министър Попова по време на срещата. Румънският министър на правосъдието е проявил подчертан интерес към законодателните инициативи на българското правителство и по-специално към промените в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. На срещата е договорено сътрудничество между двете министерства на експертно ниво по отношение на въпросите, свързани с наказателното правораздаване.