Докторският паметник е издигнат в памет на загиналите медицински чинове, участвали в Руско-турската освободителна война (1877-1878) година. Строен е през 1882 –1884 година от италианския майстор Фарабоско, по проект на арх. Томашек. . По четирите страни на паметника са изписани имената на селищата, където са водени най-големите сражения. Западната страна е отредена на Плевен, източната – на Пловдив, северната – на Шипка и южната – на с. Мечка. В средата на западната страна е вградена древната емблема – символ на лечителя: “Змия, увита около чаша”. Отдолу с големи метални букви е изписано: “Медицинскимъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну 1877-1878”. За съжаление днес липсват металните венци, които обграждаха надпис. Красивата градина около Докторския паметник е оформена по-късно, около 1930 година, като дендрариум – от множество дървесни и храстовидни видове. Алеите на “Докторската градина” се събират край паметника. В североизточната й част е организиран лапидариум – експонирана археология от римския период на Сердика.